10.03.2020 г., 17:18

Къща без цветя 

  Проза » Разкази
765 5 21
4 мин за четене

© Петя Цанева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, че се спря и на моята страница!
  • Човечност - това е мястото, където чистото и топлото си дават среща.
  • Венета, благодаря за мнението и изчерпателния коментар!
  • Почувствах топлата, обичлива облъхнатост на тази история! Особено ми хареса очертаната композиционна линия: от завръзката ("Отдавна не бе виждала толкова глухо и безцветно място. Нямаше дори цветя" до низходящата кулминация ("Започна да се усеща някак глуха и повредена, като къща без цветя" и оттам до развръзката ("Носеше кутията на баща си. Искаше й се оцвети и изпълни с звук онова глухо място… да посади цветя". За мене това е един умело построен и напълно завършен разказ, сюжетно строен, идейно обвързан с красотата в живота и в човешката душа, с най-точно намереното заглавие "Къща без цветя". Поздравления, Петя!
  • Благодаря, Костадин!
  • Наистина много хубав и топъл разказ,и аз като ИнаКалина!
  • Радвам се, че ти е допаднало!
  • Има и такива хора, да, но рядко се появяват напоследък...
    Хареса ми
  • Благодаря, че прочете и коментира, Красимира!
  • Препоръчвам и другите ти разкази и те поздравявам за темите и хубавото перо!
  • Благодаря за милите думи, Ивелин!
  • Давайки ... засаждаме семената на своята доброта ...
    Не спирай да сееш, момиче ... плодовете ти са прекрасни ... )))
  • Благодаря за вниманието, Силвия! Бих искала да пиша по-често, но...не всичко зависи от желанието
  • Пишеш много хубаво, Петя! Появявай се по-често, моля.
  • Благодаря, Ангелче!
  • Благодаря за отзивите! През последните месеци, видях твърде нелицеприятни места и неща, които със сигурност остават за мен някакъв вид житейски урок. Този път в имената няма особена символика, освен че прототипа на героинята също се казва Вера...
  • Сблъскала сте Ин и Ян... После? Хубаво започва. Странно ми стана как се въведоха имената на героите, сякаш ги познаваме и отпреди това. Иначе да, определено трябва продължение, за да бъде “изстискан” житейският урок, който е така загатнат... Имената и дрехите не правят човека значим, той прави тях такива. Адмирации!
  • Ще помисля...
  • Хубав разказ, който трябва да има продължение! Чакам с нетърпение!
  • Благодаря за топлите думи, Петър!
  • Думите не са нужни, сега ще се напълни въздухът с тях, знам. Само сърце е нужно, и тя го има, и иска да помогне. И може би иска да не е сама, да остане нещо след нея. Нещо не задължително голямо, но нещо добро да остане. Нещо красиво.
Предложения
: ??:??