Неда - 1 част
Житото се наля и изкласи. Зърното придоби восъчен цвят. В селото, нива до нива закипя усилена жътва. Сърповете звъннаха, а ветрецът разнесе надалече невестините песни. Синьо - жълт синигер пригласяше на жените от клоните на крушата. По обяд жътварите седнаха уморени под дървото. Синеоката Данаиловица разчупи омесения от нея кравай и раздаде по равно на всеки. Повечето от хората премлясваха мълчаливо, само Алипи Дюлгеринът бъбреше нещо или се опитваше да се шегува.
-Наш Данаил нали е младоженец, от умора довечера ще заспи при невестата! Ако я кара все така, без челяд ще остане… - каза Алипи с язвителен тон и погледна към Данаил.
Посоченият мъж кимна окуражително на невестата си Благуна и рече:
-Което става между мъж и жена, е работа само на Бога…Не им е отредено на хората да се месят.
Алипи почервеня, опита се да прикрие яда си. Отдавна имаше мерак на Благуна, но тя избра за първо венчило Данаил. Оттогава, все намираше поводи да подкача за нещо съпрузите. Нещастният човек, обаче все кривото търси у другите и все лошото намира.
Когато отново жътварите се върнаха на работа, Данаил и Благуна събраха ръкойките и ги завързаха на снопи. С останалите работници, направиха снопите на кръстци, след което ги прекараха с каруца в двора на Алипи. Мръкнало бе, когато Благуна се подпря с едната ръка за двурогата вила, а с другата се хвана за корема. Нещо помръдна под пъстрата й престилка. Благуна се усмихна на себе си.
-Данаиле, оживяло е… Ела да чуеш! - прошепна Благуна на мъжа си.
Данаил отърка зацапаните си ръце в пояса и коленичи пред невестата си. Когато долепи ухо до корема на Благуна, му се счу някаква птича песен. Като цвърчене на лястовица. От кога я чакаше тази рожбица… Стана отново на крака и целуна повехналите ръце на невестата. После тихомълком двамата отново се заловиха за работа. Знаеха, че ако някой е разбрал, че Благуна е бременна, лошо им се пише. Защото неродените деца и бременните жени винаги са между небето и земята. Само Бог избира кога и как.
От сайванта, се ухили стръвно Алипи. Когато съмна, цялото село знаеше, че Данаиловица е непразна. Мина се, не мина време, детето излезе трудно. Не издаде звук и не се разплака. След като го пови, бабата рече на Данаил:
-Зетко, щерка ти е глуха и няма… Но я кръстете!
- Неда и е името, бабче! Погледнем ли я, ръцете и ще слушаме, а само Дядо Боже ще чува гласа й…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Стефанова Всички права запазени
