Мария165
Здравейте! Казвам се Мария и съм студент по ветеринарна медицина. Въпреки че посветих академичния си път на грижата за животните, поезията е моят начин да се грижа за душата си. Като интроверт, често ми е трудно да изразя емоциите си и мислите си по вербален начин. За мен поезията е бягство и пространство, в което мога свободно да изразявам всичко, което ме вълнува и трогва.
Чрез стиховете си споделям част от себе си, която иначе остава скрита от света. Пиша за любовта, природата, вътрешните борби и радостите, които намирам в ежедневието. Вярвам, че поезията има силата да докосва хората и да ги свързва на едно дълбоко емоционално ниво, което думи на глас трудно могат да постигнат.
Благодаря ви, че отделихте време да прочетете моите стихове. Надявам се, че ще намерите в тях нещо, което да ви докосне и вдъхнови.
Избрани произведения
Сякаш виждах твойте светли, пълни със живот очи,
и в мрака на нощта, безгрижни, смеехме се тихо,
щастливи в своя свят, от крехка светлина тъкачени.
Наивност ли бе, заблуда ли – не знам, ...
не зная как да го спася.
Светъл лъч, що пада върху зрънце,
потъва в мрак, душата си гася.
С очи страхливи в морето се губи, ...
сред дървета диря те, дете в черупка.
Пареща ръка в прегръдка топла търсиш,
сълза по бузата ти меко се стича.
Думи тежки те повалят, нужда от одобрение, ...
пред невинността на животните,
техните очи — прозорци на доверие,
без думи, но с неизказани молби за помощ.
Невинни души, в които няма измама, ...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
