20.08.2024 г., 10:19 ч.

Одобрение 

  Поезия » Философска
175 0 0
Мъгли ме обгръщат, взорът ми прикриват,
сред дървета диря те, дете в черупка.
Пареща ръка в прегръдка топла търсиш,
сълза по бузата ти меко се стича.
Думи тежки те повалят, нужда от одобрение,
картината разклащаш, мастилото размазваш.
Очите на хората пробождаш и те бягат,
съдбата ме прокле да говоря и да плача.
Как да бъда твърд, когато потъвам,
как да се отпусна, когато всичко боли?
С усмивка на касапин любовта ме пита,
мога ли да издържа, да горя? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??