За любовта, щастието и други подобни фантазии.

Началото:

Всичко беше наред, събудих се сутринта, беше нормално утро - ден като всеки - си казах аз и се излюпих от завивката. Беше студено, както всяко зимно утро. Тръгнах към банята, както винаги - едвам се накарах да влезна да си метна душ. За какво трябва да се къпем, може ли въобще и да не се храним, би било толкова безпроблемно и леко. Тръгнах към работата - скучно. Напоследък и в нея не беше забавно - всички толкова сериозни - човек би казал, че им плащат за резултати, но би сбъркал. Винаги се намираше кой на кой да вика и нарежда, нещо изпълнителите обаче липсваха като катерици през зимата... както и да е. Влезнах си в кабинета и телефонът вече звънеше - някой, някъде имал нужда от мен... за нещо. Вдигнах го, отсреща нервен женски глас започна да ми обяснява колко... нещото не правило онова, което трябва и как това е катастрофа. Взех си кафето и слязох до женицата. Тя, горката, нищо не била направила, но всичко не работело "по нейния начин". Докато сядах пред компютъра и отговарях окуражително, че всичко ще е наред. Долових, из нечленоразделните хрипове и ридания, че не щеш ли вечерта, преди да си тръгне, е разляла остатъка от кафето си върху клавиатурата. Набързо проверих клавишите и видях, че Ctrl-то се бе спекло от напитката. Донесох нова клавиатура и взех старата. Качих се в кабинета и хвърлих старата клавиатура в ъгъла, за "пране" за "когато ми остане свободно време".

              Слънцето беше морно преминало отвъд 90-те градуса, а аз тъкмо се бях върнал от "обяд", ако баничките и кренвиршките в съседната баничарница могат да се нарекат ядене. Уфффф, тежко е... не е лесно да се вдига пълният корем, да, никак. Мейлът, както винаги, беше запълнен с празноглави писма: - Аз, като потребител, мога ли да администрирам... спрях да чета и го изтрих;

 - FWD: Супер Фирмата: -"Алекс, мисля това е за теб" QUOTE - Вижте най-новата и супер оферта, където всичко ви е безплатно, само трябва да платите една малка таксичка и получавате нашите велики, страхотни и супер компетентни услуги - SKIP - необходимата месечна такса е 50 лв месечно и ние ще решим всички ваши проблеми QUOTE... да бе - вдигам флагчето и местя писмото в УСЛУГИ за "когато потрябва"; 

 - Колегата и да не забравиш да ми пренасочи... SKIP... докато съм в отпуска. - да бе, нали денят не е свършил още, какво ме занимаваш - маркирам писмото като непрочетено и продължавам надолу;

 - SPAM: Dear Mr / Mrs we gladly... *DELETE* - Изтрих писмото; - FWD: Супер фирмата - ааа, не отново, тая фирма е наспамила целия офис - *DELETE* - изтрих писмото и така още 3 пъти - брей, много бдителни тез' мой колеги;

Оставих пощата, тия хора нямат ли си задължения, та ми пишат на мейла. Запалих цигара и отпих от кафето. Остатъкът от следобеда премина сравнително спокойно, само няколко *краша* и една забила виртуална машина... добре, че съм аз *Smile*, иначе кой да види. Дойде време да си ходя и си тръгнах. Стигнах до централна гара и звъннах на Лора, че съм пристигнал:

- Здрасти, пристигнах в нашето кафе.

- О, чудесно, свършвам упражненията и идвам - каза тя.

- Ок - и затворих.

   Поръчах си кафе с кола и се усмихнах на сервитьорката, симпатично момиче беше. Замислено се загледах в замръзналия паваж отвън. Кишата се беше превърнала в полу-замръзнал капан за всеки разсеян пешеходец. Блуждаенето между спомени и реалност беше прекъснато от пристигането на поръчката ми.

              След много години аз и Лора бяхме възобновили контакт. Сега щяхме да се видим за втори път. Единственото, което знаех за нея, след толкова много време, е че се е развела със съпруга си и сега продължава да учи и да се грижи за невръстното си дете... сама. Аз бях доволен от този факт, защото сега симпатиите ни имаха възможност да прераснат в нещо повече. 

              Тя пристигна. Мокрият сняг, валящ отвън, беше намокрил меката ù коса.

- Здрасти - каза тя усмихната.

- Много ли се намокри, докато дойдеш? - отвърнах аз. Усмивка мигновено изгря на лицето ми. 

- Само малко - каза тя и си остави връхната дреха на облегалката на стола, без да отделя поглед от мен, усмихвайки се.

Сядайки, умора пробягна през лицето ù. Хвана менюто и някак умислено почна да го преглежда. Изведнъж затвори менюто и каза:

 - Днес ще си поръчам фреш от портокал с киви! - игривата ù усмивка гледаше към мен. 

 - Чудесно. -  казах аз и си докарах онзи самодоволен поглед, сякаш всичко знам.

Викнах сервитьорката и докато Лора си поръчаше, момичето отсреща се стъписа при споменаването на кивито, но не каза нищо и се запъти към бара. Малко след това пристигна с подноса и поръчката на него.

Изцеденият сок от портокал и нарязаното киви в чинийка с виличка.