14.01.2014 г., 1:45 ч.  

Двамата тихо се засмяха.... 

  Проза » Разкази
1031 0 5
3 мин за четене

Луната срамежливо надничаше през малкия прозорец. Стаята беше абсолютно тъмна. Пода на стаята беше разхвърлян. Някакви дрехи, безразборно бяха накацали, по дъските и си почиваха на различни места за през нощта. В сенките на тъмния ъгъл на стаята се чуваше слабо движение. След известно време на взиране, луната успя да различи силует на две тела...

  Леглото беше груба изработка, както и цялата мебелировка на стаята. Все пак хижата не беше хотел, а една малка къщурка, с едва няколко стаи за гости. То така или иначе повече стаи не трябваха, защото подножието на върха беше трудно достижима дестинация и рядко идваха хора от тази страна на планината. Хижаря беше планинар, но от старото поколение - расъл и зарасъл в планината. Голяма сиво-бяла брада. Усмивка, топла като горещ чай, през зимна вечер. Билков. Очи засмени, като весела трева през пролетта. Казваше се Генадий,  кръстен на дядото на майка си. Тази хижа, той беше съградил със собствените си ръце, още преди много, много лета, когато брадата му беше рунтаво черна, а жена му Елза, беше още кръшна мома за женене. Бяха вдигнали двамата тази къщурка и през годините, достроили няколко сгушени стаички, за да могат изгубените души, да имат топла постеля за през нощта, на този забравен от хората скат до под върха.

    Малко по рано същата вечер, в хижата бяха пристигнали мъж и жена, след като цял ден били вървели от най близкото село на петнадесет километра. Мъжът беше висок, строен и със сини очи. Жената също беше висока с къдрава кестенява коса. Малахитено зелените й очи, спокойно засрамваха някой от звездите, с красотата си, всяка нощ, когато тя погледнеше небето.

   Като се сгряха до камината, с чаша горещ билков чай от лайка, двойката се присъедини към трапезата на домакините. Вечерята не беше от специалитети, но беше много вкусна. На масата имаше две салати, печена капия овкусена с оцет, олио и сол. Другата салата беше от прясно изцедено кисело мляко, с настъргана краставица, натрошени орехи и копър. Докато още се настаняваха на масата, домакинката изчезна във вратата към кухнята и след малко се появи с две купи топла телешка яхния. На масата имаше и кана с греяно вино, което много затопли атмосферата и не след дълго, всички се отпуснаха и си заразправяха истории, коя от коя по забавна.

   След като бяха прекарали няколко часа в сладки приказки, усмихната жена на хижаря, запали една голяма свещ и поведе гостите, към най хубавата си стая. След като се качиха на втория етаж, свиха в дясно и след няколко крачки се озоваха пред вратата. Жената отключи врата и влезна, стаята беше подготвена, незнайно как, всичко беше готово за гостите, огнени пламъчета весело се гонеха в малката камина в ъгъла на стаята. Чаршафите бяха извадени малко по рано и още личаха гънките от сгънатия ръб, а до голямото легло имаше скрин, с извадени още две родопски одеяла  подготвени, за всеки скучай, ако захладнее в стаята. Баба Елза, остави свещта на масата до прозореца и пожела на децата, както тя ги нарече, хубава вечер и случайно докато излизаше им спомена, как тази стая е толкова далече от тяхната с дядото, че и тъпан да забиело, нищо нямало да се чуе.

   Бяха минали няколко часа от както свещта беше изгасена небрежно, докато танца на страстта беше превърнал стаята в доказателство на престъпно дълъг копнеж. Мъжът и жената все още не бяха заспали. Голите им тела се бяха сгушили и луната не можа да ги различи един от друг. Огъня отдавна беше прегорял и сега върху жаравата се разхождаше самотно пламъче, търсещо къде да спре, намери си другарче и палаво се заобгръщаха.  Въпреки жаравата в малката камина, стаята беше приятно топла и тъмнина скриваше погледите на младите любовници. Той бавно се обърна, на една страна, към нея и с ръка погали косите и. Бяха още мокри. Тя се усмихна и допря устните си в неговите. Двамата тихо се засмяха ... умората надделя.

   На сутринта, малко преди изгрев, двамата вече бяха закусили с топъл чай и козе сирене. Сбогуваха се с баба Елза и дядо Генадий и потеглиха към върха.

© Алекс Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
    Щастлив съм, че тази кратка историйка ви е докоснала!
  • Ооо, не ми пука за никакъв правопис. Благодаря, че сподели тази чудесна картина!
  • Докосна ме по особен начин.. Приказен блян..
  • Адриана, благодаря ти за откровеността Поздрави!
  • Хубаво е, но няколко фрапиращи правописни грешки помрачават впечатлението.
Предложения
: ??:??