9.06.2016 г., 18:17 ч.  

Душата ми е като стара къща 

  Поезия » Любовна
2941 17 42

Душата ми е като стара къща

все скърца с двери опустяла,

а нощен вятър... зъл, обгръща

тъгата тук – едничка, оцеляла!

 

Парченцата разбити стъкълца,

оставят ли в тъмата ми надежда?

Пустеят празно тъжни стъпала,

в безвремие навътре ме отвеждат...

 

...дрънчат и пукат празните окна,

излива се вода с пороя... черна,

сред грозната, зловеща тишина,

таз сграда е любовница - неверна!

 

Тя, спомня ми за мигове в омая,

изпълнени с любовно див екстаз,

на бездната потънал във безкрая,

се питам без любов, що знача аз?!

 

09 юни 2016 г.

© Владислав Недялков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??