Гледам те,
Тебе, спящия,
със очи – оттатък съня,
по ресниците ти
трептящите,
пърхат спомени от отминали дни.
Стискам зъби,
давя стон от желания,
надвесвам се...
все по-близко...
по-близко...
Само кичура бял ще погаля -
да не стресна с милувки съня.
А бунтовната кръв на сърцето
отмалява ме -
като шепот,
молитва
и изповед,
за любов, като разпятие...
За любов...
Доближавам лицето си близко, близко...
От диханието ти утро струи.
Нежно, нежно...
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени