Нежно, нежно...
Гледам те,
Тебе, спящия,
със очи – оттатък съня,
по ресниците ти
трептящите,
пърхат спомени от отминали дни.
Стискам зъби,
давя стон от желания,
надвесвам се...
все по-близко...
по-близко...
Само кичура бял ще погаля -
да не стресна с милувки съня.
А бунтовната кръв на сърцето
отмалява ме -
като шепот,
молитва
и изповед,
за любов, като разпятие...
За любов...
Доближавам лицето си близко, близко...
От диханието ти утро струи.
Нежно, нежно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
