12.03.2007 г., 8:25

01 - Кафето и цигарата

2.7K 0 3
3 мин за четене
Кафето и цигарата Отпивах поредната глътка от горчивото кафе. Кафето нетипично в мой стил (кафе не пия) беше сапътствано от цигара. Цигарите които пуша са един от доволно тежките предлагани на пазара в моята страна. "Синьо Виктори" - пакет. Бях ги намерил на приемлива цена - 2 лв. и бях доволен от тях. С всяко дърпане на тежката цигара осъзнавах, че си съкращавам живота с една минута. Усещах как отровата навлизаше в белият ми дроб. Пироните на ковчега се забиваха един след друг. Осъзнавайки, че цигарите са вредни аз продължавах упорито да пуша по средно 1 кутия на ден. Какво си мисля ?! Цигарите са изхода от проблема ми - не. Това е просто моето решение да се откъсна от света на позитивно настроените непушачи. Типично или по-скоро не, за пушач аз бях сравнително позитивен. Винаги търсех светлината в края на тъмния тунел. Какво още си мислих за цигарите ? "Без цигари ще издържа". Казвах го но при условие, че табакерата или кутията ми има поне 2-3 цигари. Волята която ми трябваше да спра цигарите бе заминала подяволите и бе отплувала заедно с купищата надежди които се сахръняваха в моя личен сейф - душата. Със сломено желание да спра тази отрова осъзнавах, че колкото и да се боря с нея - тя е по-силна. Типично в мой стил бях се предал. Психиката ми беше на път да рухне. Единственото което я крепеше бяха двата упорни пръта - жаждата ми за живот и моята приятелка. Бях прегрешил. Но знаех, че всяка грешка има прошка и всяка грешка е поправима. Това го знаех аз, но не и хората около мен. Те - тънеха в ежедневните си проблеми, а даже не правеха опит за миг да избягат от реалноста и да се потопят в свой измислен, шарен свят в който всичко е справедливо. Те не осъзнаваха, че всеки има по един свой елементарно устроен свят на който те самите са господари. Точно обратното се получаваше на практика. Те ме бяха превърнали в роб на болните им амбиции за нещо по-добро. А аз нямах право на глас, нямах право да изкрещя с пълно гърло, че не искам да съм част от техния свят. С поредното дръпване от цигарата бавно осъзнавах, че освен, че тази цигара ме убива тя ми е последната. Тежка и истинска. Също както е тежка и истинска съдбата. Съдбата се държеше грубо с мен, както цигарата. Но аз и пред двете се бях предал почти изцяло. И двете ги обичах и почитах, докато не осъзнавах, че тъна все по-надолу и по-надолу благодарение на тях. Истински ?! Може би. Това е един от въпросите които често си задавам, а със задаването на въпросите разбирах, че отговорите са повече от въпросите. И цигарата и съдбата ме убиваха и ми даваха живот всяка секунда. След като остана малко от цигарата, отпих поредната глътка нагарчащо кафе. А кафето ?! То като съдбата ли е ?! Горчиво ?! Не мога да си отговоря на този въпрос обективно. Знаех, че и от кафето и от съдбата ме е страх, малко или много. Оставаше едно последно дръпване от тежката цигара и една от последните глътки горчиво кафе. Осъзнавах, че живота е като детска дрешка - къс и мръсен. Въпреки това ми осъзнаване на ситуацията аз се бях примирил с всичко. Имах проблеми които не могат да се разрешат туко-така, а изискват време за което да бъдат разрешени. Изпаднах в духовен транс и започнах да се чудя каква ще е комбинацията от последната дръпка на последната цигара и последната глътка от горчивото кафе. Дали цигарата и кафето са като живота - колкото по-малко остават, толкова по-мили ти стават. Не исках да се замислям още, нямах време. Дръпнах. Отпих. Горчаха - цигарата, кафето и живота. П.С. Започнах едно ново нещо в моя стил. Създадох си цикълът "Мислите на един душевно болен". Надявам се да има поредица от неща които да запълнят този цикъл.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Тарковски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прочетох всичките ти разкази, които си публикувал тук.. И мога да кажа две неща - 1. Пишеш страхотни разкази! 2. Продължавай все така, ще следя с интерес нови попълнения Поздрави!
  • Не аз, героят не е оптимист. Той е просто в лудница, какво оптимистично има в това ?! :Р
  • "туко-така" - току-така и можеш да си сложиш захар на кафето , да минеш на по леки цигари и наистина да станеш оптимист, защото от това което си написал не приличаш на такъв, а пък не е здравословно

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...