...
Вали...
Гледам през прозореца, от очите ми се стичат солени капки кръв.
Болката е толкова навътре, спотаена, сподавена в мрака...
тласка ме да извърша куп глупости,за които после ще съжалявам.
Толкова е навътре, как да я намеря?
Седя замълчана на леглото и мисля...
Всичко минава така бързо, утре вече ще е вчера...
Едва ли някой ме разбира, като аз самата не мога да се разбера
Какво искам от живота? Има ли за мен още надежда?
Чувствам се сама...
някак ненужна, безполезна за никого...
Каква полза имат парите, успехът в обществото, известността и всичко останало, като си толкова самотен...
Толкова е пронизващо, все едно някой бърка с две ръце в душата ти и взема колкото може и ти се смее гадно в лицето...
Седя и гледам, не зная накъде и във кое...
Всичко някак е безмълвно, дали е от алуминиевата дограма или от моята душа...
Пусто ми е някак и зная звуча ви банално...
Имам нужда да спра да мисля за това какво щели да кажат хората, че щели да ми лепнат етикет, да спра да мисля за всичко ненужно, да спра да мисля първо за себе си...
Искам да се отпусна в Ръцете на Бога...
В момени като този Го усещам толкова близо до себе си...
Той ме гледа, гали ме и ме успокоява...
Искам да продължи завинаги...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Морела Морт Всички права запазени
повярвай и ти 
