За един от най-красивите дни в живота ми...
Един най-обикновен ден. Бях си все така празна, както съм празна и сега. Болеше си ме все така, както ме боли и сега. И нищо не беше различно.
Циганско лято. Топла септемврийска утрин. Малко преди да започна училище. И тогава ли бях такова диване, каквото съм сега? По-голямо предполагам. Може би затова Той се влюби в мен тогава. И ме разлюби, когато станах обикновена. А аз останах там, на моста, пред НДК, да го чакам, да го жадувам, да го търся сред капките дъжд.
Беше си ден обичаен. Ден неделя по моя. Час - 19.00 с 20 минути закъснение. Едно момче с очи, които ме изгориха още в първата секунда, в която срещнаха моите. И ме белязаха до живот. Приближава се усмихнато към мен и ме прегръща. В онази прегръдка може би намерих себе си. Или не? Намерих се, за да се изгубя месец и малко по-късно. Но там, пред главния вход на НДК, в 19 часа с 20 минути закъснение крилете ми отново бяха здрави и раните от миналото вече не пареха. Светлините отново гре ...