Този ден, на път за работа видях нещо, на което не бях обръщал особено внимание или може би въобще не бях забелязал, до сега. Както и да е, важното е че ми се стори доста странно и интересно. А именно, как един господин, съвсем нормално изглеждащ човек на средна възраст, облечен с костюм, носещ куфарче в лявата ръка, дърпаше косата си с дясната си ръка в противоположно посока на тази, в която се бе устремила другата част от тялото му. Сякаш ръката не беше негова, а нечия друга. Тя го дърпаше, а той, бавно и мъчно, някак успяваше да се предвижва в другата посока. Помислих го просто за поредния луд, когато само след секунди, зад ъгъла видях още един господин с костюм и куфарче, чиято дясна ръка също го дърпаше в противоположна посока на хода му. Но този път ръката опъваше вратовръзката на човека така, че го караше да се задушава. Лицето му беше червено. Този господин беше плешив, защото от дърпане си беше изскубал цялата коса. Тогава видях и едно малко момче с раница на гърба, което беше изпаднало в подобно състояние. То натискаше стомаха си с длани, а тялото му вървеше срещу натиска на дланите, поради което малкото момче се движеше едвам едвам, прегърбено от болка, забило поглед в земята. После видях една старица, която дърпаше бастуна си, още един ученик, трети мъж, някаква сервитьорка в кафето, покрай което минавах всяка сутрин дърпаше подноса с кафе отново само с едната си ръка, а с другата, която бе подкрепена от цялото тяло се опитваше да изпълни поръчката, но всичко от подноса вече беше разлято.

Спрях, огледах се и видях, че всички се дърпаха. Като малко дете, което се дърпа, докато майка му го води на детска градина или на доктор. Какво им ставаше на всички?

Тогава видях тази жена, която се дърпаше особено яростно. Тя дърпаше и късаше косата си, а лицето ù беше посиняло. След секунди тя отлепи скалпа си, но това не възпря ръката. Тя хвана лявата и гърда и започна да дърпа още по-яростно, докато не я откъсна. Още по настървена ръката бръкна в гръдта на жената и хвана сърцето ù. Започна ожесточена борба. Приличаше на онези игри, в които два отбора дърпат въже, а под въжето между тях има локва. Тук единият отбор беше ръката, другият тялото. Ролята на въже играеше сърцето, а локвата бе от кръвта на жената. Щом изтръгна сърцето, ръката, както и тялото, се отпуснаха и паднаха едновременно. Сърцето се изплъзна и се търкулна в краката ми. То беше пропукано и бавно започна да шава. Пропука се още повече, а през пукнатината започна да се проточва огромна черна пиявица. Когато излезе цялата, успях да я разгледам хубаво. Беше дълга към двадесет сантиметра. На върха на главата си имаше, малка цепнатина, а от противоположния ù край висяха две големи топки.

Затворих очи и разтрих слепоочията си. Помислих, че това е някакъв тъп сън. Обърнах се и отново тръгнах за работа. Тогава се случи най-странното. Минах покрай тази витрина и когато погледнах към нея, за да видя как е косата ми в отражението, забелязах как лявата ми ръка ме е хванала за слипа, извадила го е над панталона и го дърпа назад. Останах като гръмнат. Но, как е възможно? Бързо си прибрах слипа обратно, напъхах си ризата в панталоните и тръгнах към вкъщи. Трябваше да се наспя, мислех си. Всичко това е от преумора.