Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
26.01.2020 г., 0:41 ч.  

Последното хоро 

  Проза » Разкази, Хумористична, Други
552 0 5
1 мин за четене

Когато започнали бомбардировките на американската авиация в нашето село Владимирово(монтанско) настанала паника. Бедните хорица, завалийте, не били виждали влак, откакто се били родили, та камо ли самолет. Изпокрили се в овразите и гората край река Огоста. 

Точно тогава две баби, които поминували, благодарение Господа, на улицата до козарника, се срещнали на мрежата. На междата между къщите им.

   - Оооо, Върбо! Видели к'во става! Сáкат да ни утрепат, ма!

   - Аааа! Нищо не чуум, ма! Кáжи пак!

   - Викам! Бóмбат ни, ма! Ти, к'во праиш!

   - Аааааа?!  Нищо, ма! Пробвам се да спѝм,

ама май градушка пада, та ма буди!

   -  К'ва градушка, ма! Бомби падат! Бомби!

   - А, к'во е тавá бомба, ма! 

   -Ше умреме, ма! Ше умреме! Не те ли е страа?!

   - Страа маа! Къ да ма нее страа!

  - Тогива яла у назе. У магазáта има една дамаджана ракия! Да си пийнем, ма! Като за последно!

    Речено - сторено. Двете баби седнали насред избата. Попийнували от ракията, хапвали от киселото зеленце. Надвечер добре почерпени, забравили за бомбардировката, излезли на двора. Подвили дългите си фустани, хвърлили забрадки и се хванали за ръце. Заиграли хоро и повтаряли:

   - Добре, че изпихме ракията! Иначе ония, американците, щеа да я измучат! Ихуууу!

    Боси стъпвали по брега на река Огоста. Преминаващите съселяни им се чудели и смеели. 

   А те играели, играели своето хоро.

   Последното си хоро.

 

_________________________________________

По разказ на Моята Баба Цветана.

Северозападен диалект.

  

 

 

   

 

   

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??