Jan 26, 2020, 12:41 AM  

Последното хоро 

  Prose » Narratives, Humoristic, Others
440 0 5
1 мин reading

Когато започнали бомбардировките на американската авиация в нашето село Владимирово(монтанско) настанала паника. Бедните хорица, завалийте, не били виждали влак, откакто се били родили, та камо ли самолет. Изпокрили се в овразите и гората край река Огоста. 

Точно тогава две баби, които поминували, благодарение Господа, на улицата до козарника, се срещнали на мрежата. На междата между къщите им.

   - Оооо, Върбо! Видели к'во става! Сáкат да ни утрепат, ма!

   - Аааа! Нищо не чуум, ма! Кáжи пак!

   - Викам! Бóмбат ни, ма! Ти, к'во праиш!

   - Аааааа?!  Нищо, ма! Пробвам се да спѝм,

ама май градушка пада, та ма буди!

   -  К'ва градушка, ма! Бомби падат! Бомби!

   - А, к'во е тавá бомба, ма! 

   -Ше умреме, ма! Ше умреме! Не те ли е страа?!

   - Страа маа! Къ да ма нее страа!

  - Тогива яла у назе. У магазáта има една дамаджана ракия! Да си пийнем, ма! Като за последно!

    Речено - сторено. Двете баби седнали насред избата. Попийнували от ракията, хапвали от киселото зеленце. Надвечер добре почерпени, забравили за бомбардировката, излезли на двора. Подвили дългите си фустани, хвърлили забрадки и се хванали за ръце. Заиграли хоро и повтаряли:

   - Добре, че изпихме ракията! Иначе ония, американците, щеа да я измучат! Ихуууу!

    Боси стъпвали по брега на река Огоста. Преминаващите съселяни им се чудели и смеели. 

   А те играели, играели своето хоро.

   Последното си хоро.

 

_________________________________________

По разказ на Моята Баба Цветана.

Северозападен диалект.

  

 

 

   

 

   

 

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??