29.05.2022 г., 22:14

100 лева

738 0 3
1 мин за четене

 

     Оженил се първият от тайфата. Голяма родопска сватба вдигнали родителите му и тези на булката не се посрамили. Месец след това младото семейство се настанило под нова стряха и поканило аверите на младоженеца на обяд.
     Седят бекярите и попийват, говорят си за това-онова, а булката снове между тях и принася от което трябва.
     Зевзекът на тайфата, дребничък и моршав, не държел толкова на ракия, колкото снажните му авери. И друг път все той бил първия, когото го хващало, та и сега така.
     Пийва зевзекът, хвърля по някоя дума в общата глъчка, ама очите му все в булката, колчем мине да остави или отнесе нещо. Накрая не се сдържал, изчакал я да излезе и се изпуснал:
     – Йеци ти е каматна булкаса, да знайш!
     – Каматна, я! – гордо се изпъчил младоженецът.
     Другите утвърдително завъртели глави и той се надул още повече.
     Така изтекли още час и половин бутилка. Всички им станало весело, само зевзекът мълчал с копнеещ поглед, докато все пак се престрашил и изтърсил:
     – Сто лева жа дам да я плесна по гъзос!
     Тишина.
     То, приятелството си е приятелство, ама чак пък дотам...
     Ако имало нещо, по което новобрачните да си приличали, то било скрънзавостта. Стипци били и двамата от дъното на душата си. Пък и много пари били сто лева тогава, а за тоз беден край – още повече.
     Погледите на аверите с любопитство се събрали в лицето на младоженеца. Потърсила и булката очите на мъжа си, срещнала ги за миг, после той свел взор и вдигнал рамене.
     Работата била ясна.
     Сега всички заинтересовано завъртели глави към зевзека. Застанала булката гърбом до него, а той се наместил по удобно и протегнал ръка към неприкосновената зона. Положил длан и със съсредоточени движения почнал да я мести насам-натам, сякаш се прицелвал. Другите затаили дъх в очакване на астрономичното по цена подплесване. Така минала минута, през която се чувало само сумтенето на възбудения младоженец.
     – Айде, бе! – не издържал накрая той. – Жа я плескаш ли най-секня или кво?
     – Ох, да я плесна – невинно въздъхнал зевзекът, продължавайки мераклийски да гали заоблените ѝ форми, – ма га немам сто лева…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Олег Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...