Оженил се първият от тайфата. Голяма родопска сватба вдигнали родителите му и тези на булката не се посрамили. Месец след това младото семейство се настанило под нова стряха и поканило аверите на младоженеца на обяд.
Седят бекярите и попийват, говорят си за това-онова, а булката снове между тях и принася от което трябва.
Зевзекът на тайфата, дребничък и моршав, не държел толкова на ракия, колкото снажните му авери. И друг път все той бил първия, когото го хващало, та и сега така.
Пийва зевзекът, хвърля по някоя дума в общата глъчка, ама очите му все в булката, колчем мине да остави или отнесе нещо. Накрая не се сдържал, изчакал я да излезе и се изпуснал:
– Йеци ти е каматна булкаса, да знайш!
– Каматна, я! – гордо се изпъчил младоженецът.
Другите утвърдително завъртели глави и той се надул още повече.
Така изтекли още час и половин бутилка. Всички им станало весело, само зевзекът мълчал с копнеещ поглед, докато все пак се престрашил и изтърсил:
– Сто лева жа дам да я плесна по гъзос!
Т ...