Изкъпаното от снощния дъжд майско утро вече се разхождаше по улиците на големия град. Най-ранобудните слънчеви лъчи нежно се отразяваха в мръсните прозорци на гарата. Играеха си палаво на слънчеви зайчета и после уморени падаха пречупени от другата страна - в празната все още чакалня. Миришеше на липа от съседната градинка и на топли закуски от баничарницата, на чиято врата гордо висеше надписът "Пекат се на място". Сякаш това бе някакъв сертификат за качество, нещо от рода на "Произведено в Германия".

Върху каменния перваз на подлеза, точно срещу входа на гарата, бяха насядали колоритна група абитуриенти, явно прекарали бурна бална нощ. Личеше си по уморените им недоспали физиономии, измачканите кринолини, свалени обувки с висок ток и вратовръзките, напъхани небрежно в джоба на саката. Компания им правеха няколкото празни кенчета от бира, енергийни напитки и картонени чаши с кафе.

Свидетели на тази сюрреалистична гледка бяха пазачът на паркинга и служителят на СОТ, чиято нощна смяна току-що беше приключила. Те наблюдаваха с такъв интерес младите хора срещу себе си, като че ли виждаха част от оцелелите от "Титаник". Това естествено по своята същност любопитство на двамата наблюдатели някак от само себе си плавно придоби друго агрегатно състояние, преминавайки в откровена ирония.

- А бройте сега до 12 да ви чуя де! Снощи бяхте много курназ.- каза под носа си пазачът на паркинга с чувство за справедливост, което не търпеше възражение. - Сега ще ви питам какво ще правите.

- Какво ще правят?! Терминал 1 и към някоя ферма за ягоди в Англия. - отговори на зададения му риторичен въпрос служителят на СОТ, който чакаше своя заместник. - Или jobs.bg. Свърши вече тая - тате носи, мама меси. Дойде им времето да опитат дебелия край.

Двамата наблюдатели си подхвърлиха още няколко иронични прогнози за бъдещето на България и решиха, че повече няма да отделят от височайшето си внимание за тези, "дето от тях нищо няма да излезе".

В този момент една възрастна дама се появи на стълбите на подлеза, мъчейки се да качи по тях количката си за багаж с колелца. Двама от най-близо стоящите абитуриенти я видяха и веднага се впуснаха да й помогнат. За секунди количката беше качена на изхода на подлеза под погледа на жената, пълен с благодарност и умиление.

- Да сте ми живи и здрави! На баба добрите момчета! - каза тя, след като успя да се справи с няколкото стълби до горе. - Господ да ви дава здраве и успех! Да стигнете много, много далече! Да станете големи хора, важни!

След като изрече това свое тайнствено заклинание, бабата продължи пътя си, дърпайки внимателно своята количка.

Групата абитуриенти я изпратиха с поглед, казаха си нещо и изведнъж един от тях даде тон:

- И кой каза...

Без да чакат покана всички дружно започнаха да скандират мантрата, която повтаряха на себе си и на околните последните няколко месеца:

- Едно, две, три, четири...

Служителят на СОТ погледна с досада пазача на паркинганга и процеди нещо през зъби. След това хвърли недопушената си цигара, обърна се троснато и влезе в чакалнята на гарата.