14 Февруари: Каква ирония
14 Февруари
Част 2: Каква ирония
- Добре, не искаш валентинката ми - така да бъде. А искаш ли да излезем двамата след училище? - попита той.
- Ти да не ме сваляш? - отговори тя, докато се смееше.
- И да го правех, мислиш ли, че щях да ти кажа? - отвърна той.
- Отговаряш на въпроса ми с въпрос, а?
- Мхм.
Първият звънец би. Беше време да влиза в час. Тя потегли, когато той извика след нея:
- Ще те чакам на входа на училището след часовете!
Тя не се обърна, но цял ден в главата ú се въртеше това изречение "Ще те чакам след часовете", дали говореше сериозно? И ако наистина я чака, тя трябваше ли да излезе с него? Та той беше просто непознат. И въпреки това, тя се надяваше да го види след часовете.
След часовете:
Той седеше на входа на училището, както ú беше казал по-рано сутринта. Тя го видя и въпреки че вътрешно сърцето ú щеше да изскочи от вълнение, придаде на лицето си спокойно изражение. - Ще приемеш ли валентинката ми? - попита той, като се смееше леко. - Не, само че не виждам кое му е смешното... - каза тя леко отегчена. - Знаех, че отново ще отговориш с "не" - каза той. - И къде точно трябваше да се засмея? - попита тя. - Не на това се смея - отговори той. - А на кое тогава? - На това, че знам как ще отговориш, но не знам името ти - отвърна той. Тя не отговори нищо. - Е, ще ми кажеш ли как се казваш? - Любов - отговори тя. - Наистина? - Наистина! - отговори тя. - Каква ирония! - каза той. - Моля? - Любов е сама в деня на влюбените и отказва валентинката, която Купидон ú подарява. Тя се засмя, след което му отвърна: - Ти ли си Купидон? - Абсолютно! И ти казвам, че ще се влюбиш в мен - каза ú той. - Мечтай си! - отвърна тя шеговито. - Внимавай, защото мечтите ми винаги стават реалност - продължи с шегите той. - А твоето име как е? - побърза да смени темата Любов. - Наричай ме както решиш. - Но аз искам да знам името ти! - продължи момичето. Той ú се усмихна, но не отговори.
Следва продължение...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Костадинова Всички права запазени
