candy_girl_13 (Мария Костадинова)
90 98
7.02.2012 г., 23:35 ч.

14 Февруари: Каква ирония 

  Проза » Разкази
659 0 2
2 мин за четене

14 Февруари

 

Част 2: Каква ирония

 

- Добре, не искаш валентинката ми - така да бъде. А искаш ли да излезем двамата след училище? - попита той. 
- Ти да не ме сваляш? - отговори тя, докато се смееше.
- И да го правех, мислиш ли, че щях да ти кажа? - отвърна той.
- Отговаряш на въпроса ми с въпрос, а?
- Мхм.
Първият звънец би. Беше време да влиза в час. Тя потегли, когато той извика след нея:
- Ще те чакам на входа на училището след часовете!
Тя не се обърна, но цял ден в главата ú се въртеше това изречение "Ще те чакам след часовете", дали говореше сериозно? И ако наистина я чака, тя трябваше ли да излезе с него? Та той беше просто непознат. И въпреки това, тя се надяваше да го види след часовете.



След часовете:

Той седеше на входа на училището, както ú беше казал по-рано сутринта. Тя го видя и въпреки че вътрешно сърцето ú щеше да изскочи от вълнение, придаде на лицето си спокойно изражение. 
- Ще приемеш ли валентинката ми? - попита той, като се смееше леко.
- Не, само че не виждам кое му е смешното... - каза тя леко отегчена.
- Знаех, че отново ще отговориш с "не" - каза той.
- И къде точно трябваше да се засмея? - попита тя.
- Не на това се смея - отговори той.
- А на кое тогава?
- На това, че знам как ще отговориш, но не знам името ти - отвърна той.
Тя не отговори нищо.
- Е, ще ми кажеш ли как се казваш?
- Любов - отговори тя.
- Наистина?
- Наистина! - отговори тя.
- Каква ирония! - каза той.
- Моля?
- Любов е сама в деня на влюбените и отказва валентинката, която Купидон ú подарява.
Тя се засмя, след което му отвърна:
- Ти ли си Купидон?
- Абсолютно! И ти казвам, че ще се влюбиш в мен - каза ú той.
- Мечтай си! - отвърна тя шеговито.
- Внимавай, защото мечтите ми винаги стават реалност - продължи с шегите той.   - А твоето име как е? - побърза да смени темата Любов.
- Наричай ме както решиш.
- Но аз искам да знам името ти! - продължи момичето.
Той ú се усмихна, но не отговори.


Следва продължение...

© Мария Костадинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тези диалози са потресаващо забавни!

    - Ти да не ме сваляш? |А то всъщност е доста относително|
    - И да го правех, мислиш ли, че щях да ти кажа?

    Все пак завръзката продължава. Харесва ми все още!
Предложения
: ??:??