15 септември или петък 13

В тази обичайна септемврийска история всичко започва с един шумен звънец. Обаче този звънец всъщност не е училищен, а е звънецът на един Samsung, който така упорито се опитва да ме събуди в 8:15 часа. Но защо ми е да ставам - не мога ли да пропусна приветливото посрещане в ежегодния концлагер. Съжалявам, грешка на езика... исках да кажа - училище! Вместо да нося букет за учителката, съм си купила дрешки и, разбира се, малко козметика... Оправям се и със закъснение пристигам в училищния двор. Очевидно учителките не са много зарадвани от новата ми татуировка, но пък децата много й се радват - знаете поговорката ’’Луд на шарено се радва’’!  След поздравите вече не ни е нужно да слушаме учителските речи - и без това са предназначени за първокласниците. А и ние вече сме ги поздравили... Сега е най-удобно да отидем на кафе/кино и т.н. – тъкмо учителките ще са заети, за да не идват с нас.

П.С. Това е поглед през очите на съученичките ми, но аз избягвам да следвам  техния пример. Пък татуировката

 ще я крия с дълъг панталон ((((: