10.09.2009 г., 18:00

15 Септември или Петък 13

1.1K 0 0
1 мин за четене

15 септември или петък 13

 

В тази обичайна септемврийска история всичко започва с един шумен звънец. Обаче този звънец всъщност не е училищен, а е звънецът на един Samsung, който така упорито се опитва да ме събуди в 8:15 часа. Но защо ми е да ставам - не мога ли да пропусна приветливото посрещане в ежегодния концлагер. Съжалявам, грешка на езика... исках да кажа - училище! Вместо да нося букет за учителката, съм си купила дрешки и, разбира се, малко козметика... Оправям се и със закъснение пристигам в училищния двор. Очевидно учителките не са много зарадвани от новата ми татуировка, но пък децата много й се радват - знаете поговорката ’’Луд на шарено се радва’’!  След поздравите вече не ни е нужно да слушаме учителските речи - и без това са предназначени за първокласниците. А и ние вече сме ги поздравили... Сега е най-удобно да отидем на кафе/кино и т.н. – тъкмо учителките ще са заети, за да не идват с нас.

П.С. Това е поглед през очите на съученичките ми, но аз избягвам да следвам  техния пример. Пък татуировката

 ще я крия с дълъг панталон ((((:

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...