Sep 10, 2009, 6:00 PM

15 Септември или Петък 13

  Prose » Humorous
1.1K 0 0
1 min reading

15 септември или петък 13

 

В тази обичайна септемврийска история всичко започва с един шумен звънец. Обаче този звънец всъщност не е училищен, а е звънецът на един Samsung, който така упорито се опитва да ме събуди в 8:15 часа. Но защо ми е да ставам - не мога ли да пропусна приветливото посрещане в ежегодния концлагер. Съжалявам, грешка на езика... исках да кажа - училище! Вместо да нося букет за учителката, съм си купила дрешки и, разбира се, малко козметика... Оправям се и със закъснение пристигам в училищния двор. Очевидно учителките не са много зарадвани от новата ми татуировка, но пък децата много й се радват - знаете поговорката ’’Луд на шарено се радва’’!  След поздравите вече не ни е нужно да слушаме учителските речи - и без това са предназначени за първокласниците. А и ние вече сме ги поздравили... Сега е най-удобно да отидем на кафе/кино и т.н. – тъкмо учителките ще са заети, за да не идват с нас.

П.С. Това е поглед през очите на съученичките ми, но аз избягвам да следвам  техния пример. Пък татуировката

 ще я крия с дълъг панталон ((((:

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...