155 думи: Художничката
Произведение от няколко части към първа част
Сара обичаше да наблюдава преминаващите хора. Да отгатва професиите, характера и семейното им положение по облеклото, походката и изражението. Най-интересно ѝ беше в празнични дни като този, когато се щураха от магазин на магазин, трескаво търсеха подаръци и храна и разпалено говореха по мобилните си телефони. Беше свикнала да минават покрай нея и да не я забелязват, но искрено се радваше на тези, които спираха и ѝ позираха за да ги нарисува. За нея това си беше хоби, не работа, но хората плащаха за отделеното време и труда ѝ.
Баща и син очакваха нетърпеливо своя портрет. Сара нанесе последните щрихи върху него и усмихнато им го показа. Сърцето ѝ се изпълни с щастие щом видя доволните, пълни с възхита реакции. Мълчаливо благодари, с поклон, на последните си за годината клиенти за щедрото възнаграждение, което щеше да ѝ позволи да се наслади на богата новогодишна трапеза.
Някои от клиентите, заради Сара, бяха научили езика на глухонемите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Христова Всички права запазени
