155 думи: Петелът
Произведение от няколко части
-
1145 2 6Проза » Разкази
-
1174 4 13Проза » Разкази
-
1615 2 13Проза » Разкази
-
1017 4 11Проза » Разкази
-
898 3 9Проза » Разкази
-
911 2 5Проза » Разкази
-
958 4 9Проза » Разкази
-
1129 2 3Проза » Разкази
-
836 2 4Проза » Разкази
-
1125 2 22Проза » Разкази
-
1246 1 8Проза » Разкази
-
740 2 8Проза » Разкази
-
735 3 8Проза » Разкази
Неговият кокошарник беше най-многоброен и с най-разнообразните кокошки в селото. И в околните села. Той беше най-важният, най-напереният и най-глезеният петел на света. Единствената му работа беше да обича и защитава шестдесет и деветтте си кокошки и да кукурига когато дойдеше времето за кукуригане. Стриктно и с любов си изпълняваше задълженията най-красивият петел с най-мощен глас.
Есенните сутрини на топлия остров бяха студени, но това не спираше петелът да се качи на покрива и да огласи цялото село, приканвайки хората му да отметнат топлите завивки и да станат от удобните си легла. Дори в неделя.
Кукуригането спря по средата, защото петелът чу силен тътен. Последваха го взрив и земетресение. Хора и кокошки се разтичаха паникьосани навсякъде, но единственият им изход беше океана. Огнената и бърза лава се стече като постеля от върха на вулкана и обгърна острова. Вече не се усещаше сутрешният студ. Петелът остана сам, опърпан и нещастен. Нямаше за кого да кукурига сутрин.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Христова Всички права запазени
