Сара обичаше да наблюдава преминаващите хора. Да отгатва професиите, характера и семейното им положение по облеклото, походката и изражението. Най-интересно ѝ беше в празнични дни като този, когато се щураха от магазин на магазин, трескаво търсеха подаръци и храна и разпалено говореха по мобилните си телефони. Беше свикнала да минават покрай нея и да не я забелязват, но искрено се радваше на тези, които спираха и ѝ позираха за да ги нарисува. За нея това си беше хоби, не работа, но хората плащаха за отделеното време и труда ѝ.
Баща и син очакваха нетърпеливо своя портрет. Сара нанесе последните щрихи върху него и усмихнато им го показа. Сърцето ѝ се изпълни с щастие щом видя доволните, пълни с възхита реакции. Мълчаливо благодари, с поклон, на последните си за годината клиенти за щедрото възнаграждение, което щеше да ѝ позволи да се наслади на богата новогодишна трапеза.
Някои от клиентите, заради Сара, бяха научили езика на глухонемите.