20.11.2022 г., 17:09

 155 думи: Реката

1.2K 4 13

Произведение от няколко части към първа част

Тя живееше наблизо и разходките в гората ѝ бяха почти ежедневие. Обичаше да се къпе в хладните води на реката, да се носи по течението ѝ, да наблюдава всяка животинка, цвете, тревичка и птичка наоколо, да усеща живота. Обичаше слънчевите лъчи да се провират между клоните на дърветата и да се отразяват в косите ѝ. Обичаше усамотението сред красотата на природата.

Днес за първи път дойде тук, на своето любимо място с него. Нуждаеше се от кураж и да се чувства на своя територия, за да проведе най-сериозният разговор. Беше уморена от лъжите, от ревността му, от постоянното следене, от надничането в телефона ѝ, от недоверието и най-вече от шамарите и заплахите. Знаеше, че днес трябва да сложи край на всичко това, защото любов между тях отдавна нямаше.

Той наблюдаваше спокойно и усмихнато как тялото ѝ се носеше по течението, а очите ѝ бяха вперени невиждащо в безкрайното синьо небе. За двамата това беше краят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Боряна Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Скити, много мило! Благодаря ти! ❤

    Иржи, разбирам те, защото и аз не предполагах, че го мога. Нали съм бърборана... 😂 Браво за първото място! И коментара ти ми стопли душата! Благодаря! ❤
  • Разказче върху конфетче! И всичко си има! Най- вече изненадваща поанта! Не зная с колко майсторство си го побрала, Боряна! Но неотдавна, като имаше предизвикателство с условие да е с 750 думи, мислех, че не са малко, и в първообраза на разказа ми, няма и наполовина и лимитът се изчерпи. Рязах , рязах, побрах се, а имах още да пиша...И спечелих първо място. Но ти си по- голям майстор щом си успяла...И е много стойностно. Адмирации.
  • Това наистина е умение, с малко думи да кажеш толкова много... И за финал - едно гвоздейче!
    Поздрав, Ким!
  • Нинка, така е, най-често жената е потърпевша в такива отношения. Имам, обаче, и разказ в който мъжът си получава заслуженото. 😉

    Хаха, Джаки, успокояващо е това за мен! 😊😘

    Мари, чак майсторка... Радвам се, че ти въздейства тази историйка! 😇

    Тоти, поне се постарах да е неочаквано. 😇

    Силве, винаги съм се възхищавала на умеещите да пишат толкова кратки истории, в които да казват много. Мисля, че по това си личи истинският талант. Никога пък не съм предполагала, че аз мога да се изразя ясно с толкова малко и когато "Петелът" видя бял свят се учудих сама на себе си! 😇 Вдъхновението ми за експеримента дойде от друг пишещ, с историйки от 52 думи. И да, ще го продължа, да видим колко бройки по 155 думи ще ми роди фантазията. 😊

    Хора, БЛАГОДАРЯ на всеки един от вас, че ме четете и изпълвате сърцето ми с радост с положителните си коментари! ❤🌹
  • Поздравявам те за експериментите, Боби. Обичам предизвикателства и се радвам, когато видя някой сам да си ги поставя. Тези къси разкази са подвиг за един пишещ и истинско удоволствие за четящия, който с нарастващо желание очаква на финала да бъде поразен. Успяваш да грабнеш и кажеш достатъчно, въпреки поставената рамка от брой думи. Поздравления!

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...