Защо се цупя ли? Ами сърдита съм. Не, не заради това, че още не съм получила пералня от ония конкурси, макар че и аз като съседката Недка очаквам, ама няма! Тя пращала, пращала, пък накрая се отказала. И си пере със старата пералня и ходи с изпочупени нокти. Кой ли пък ти гледа в ръцете, карай си така, ѝ викам. И тя се цупи като мен! Това е, защото се е взела твърде насериозно и се мисли за Ърнест Хемингуей и Елин Пелин едновременно. И чака съответно да я оценят. Не я оценят. Пращат я в дъното на някоя антология или ѝ пускат по някоя грамотичка, че да не се откачи от въдицата и – трай си, шаранче, за зелена грамота! Тя кандиса, ама аз – не. Тъй че не ме бъркайте със съседката Недка. Аз съм Милка, обаче не кравата от оня прочут шоколад, дето я възпя другата съседка – Лалка Граматикòмата. Тя е Граматикова, ама всички зад гърба ѝ я наричат Граматикòма. Защото я ударил един библиотечен рафт по главата и оттогава е малко чалната и пише все едни Хроники и разправя, че имала живи крави в хлад ...