3.05.2019 г., 11:01

2

3.4K 3 12

Непоносимата жега и некадърния проектант на градския площад, който беше решил да го покрият с бели мраморни плочи, бяха единствените причини, поради които седях в кантората в този юлски следобед. Залъгвах се, че вентилаторът вътре малко ме разхлажда и лениво разгръщах сутрешния вестник, когато попаднах на новината, че младо момиче е извадено от реката с каменна котва на шията.

В този момент в кантората ми влезе Тя - местната красавица, с коса до кръста и тяло създадено за грях.

- Трябва ми адвокат - изстреля без дори да поздрави. - Тази сутрин арестуваха брат ми за убийството на онова момиче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Севделин Порчев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

1 място

Коментари

Коментари

  • Честито!!!
    И аз чакам с нетърпение
  • Сложен казус. Това за тайната между адвокат и клиент... Местиш действието в Пловдив, сменяш имената и... После е лесно. Чакам с нетърпение!
  • Благодаря за подкрепата Продълженията - по нататък. Ще е предизвикателство, защото никога не съм писал по истински случай, а тук историята е истинска
  • Честито! Очаквам да качиш продължението и на двата си разказа, особено на първия - за изгубения град на инките.
  • Честито! Качи ли целия разказ?

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...