3.05.2019 г., 11:01

2

3.4K 3 12

Непоносимата жега и некадърния проектант на градския площад, който беше решил да го покрият с бели мраморни плочи, бяха единствените причини, поради които седях в кантората в този юлски следобед. Залъгвах се, че вентилаторът вътре малко ме разхлажда и лениво разгръщах сутрешния вестник, когато попаднах на новината, че младо момиче е извадено от реката с каменна котва на шията.

В този момент в кантората ми влезе Тя - местната красавица, с коса до кръста и тяло създадено за грях.

- Трябва ми адвокат - изстреля без дори да поздрави. - Тази сутрин арестуваха брат ми за убийството на онова момиче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Севделин Порчев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

1 място

Коментари

Коментари

  • Честито!!!
    И аз чакам с нетърпение
  • Сложен казус. Това за тайната между адвокат и клиент... Местиш действието в Пловдив, сменяш имената и... После е лесно. Чакам с нетърпение!
  • Благодаря за подкрепата Продълженията - по нататък. Ще е предизвикателство, защото никога не съм писал по истински случай, а тук историята е истинска
  • Честито! Очаквам да качиш продължението и на двата си разказа, особено на първия - за изгубения град на инките.
  • Честито! Качи ли целия разказ?

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...