31.10.2021 г., 9:54 ч.
21:12
2 мин за четене
21:12..нощта се спусна и мрак обхвана всичко отвъд потъналата ми в меката светлина от свещите стая. Отпивам малки глътки от чая, който си направих, връщайки се към спомените от отминалата зима, когато споделях дивана с теб и приготвях чай за двама. Тогава гледахме филми през вечер, а сега давя самотата си в поредната книга. Толкова отчаяно копнея да се изгубя в световете, които предлагат книгите, ала не успявам...21:17. Мисля че е време за цигара...знаеш, обичам да пуша на терасата, когато навън е студено, в компанията на вятъра и ментовия чай. 21:25...Тук съм..пуша бавно. О и да, всъщност винаги съм усещала, че не си особено щастлив от факта, че пуша. Една цигара време е предостатъчна човек да се замисли...и запита защо..Защо стигнахме до тук? Защо аз съм тук, а ти другаде? Знаеш ли, разбирам те...и не те разбирам. Липсваш ми...и в същото време съм ти бясна. Копнея да се изгубя в прегръдките ти...ала се страхувам. Понякога си мисля, че притежаваш достатъчно власт над мен, че да ме погубиш. Да ме заличиш...да ме превърнеш в друга. Така и не разбрах защо...защо и кому е нужно. Нали именно любовта се слави с това, че е безусловна. През годините всячески се стараех да опазя същността си...от теб. Защото силата на любовта е пагубна. Може да те накара да извършиш какво ли не...и аз спокойно можех да се откажа от себе си, стига ти да продължиш да ме обичаш....Ала после винаги се питах "Това любов ли е?" . Отговорът все още е НЕ....ала въпросът все повече губи значение...защото те няма. Затварям очи и мога да си представя присъствието ти...да усетя ръката ти как нежно ме гали по лицето. Да...липсваш ми. Отричането на това е безсмислено. Не съм си и представяла, че най-любимите ми неща за правене ще са безвкусни. Не съм си давала сметка, че твоето присъствие осмисля всичко, което ме обкръжава. Кой по дяволите обвързва всичко в живота си с един единствен човек?... Аз. Направила съм го, без изобщо да го осъзная. 21:43...Студено ми е...повече на душата, отколкото на тялото. Човек притежава уникалното качество да се самосъжалява. Ала днес мисля, че ми е позволено. Утре...утре отново ще си сложа маската на силната жена и ще продължа живота така както подобава...Днес обаче приемам слабостта си. Теб. Питам се...ако решиш да си отидеш завинаги ще мога ли всъщност да те пусна? Дори да знам, че без мен ще бъдеш по-щастлив? Хората са егоисти и аз съм живото доказателство в момента....Ала вътрешно копнея да се върнеш. Да чуя, че ме обичаш, че мястото ти е до мен и моето до теб. 21:51. Надеждата крепи човека...така казват. Ала надеждата понякога може да те унищожи. Да те изцеди и умори безвъзвратно. Заслужава ли си, питам се, но отговор няма. Не искам да заспивам. Нощите са още по трудни от дните. Всичко изглежда някак по-безнадеждно, по-пагубно, по-зловещо. Какви ли мисли терзаят теб в нощта? Дали се питаш как съм....без теб, без любовта ти...Дали и твоето сърце се стяга болезнено при мисълта за мен. Защото моето го прави...при всеки удар. Успяваш ли да удържиш сълзите късно нощем, потънал в студеното легло? Завиваш ли се с надеждата да почувстваш топлина дори мъничко подобна на топлината на моето тяло. Изобщо има ли ме някъде там...останала частица в мислите и сърцето ти?...22:00 Лека нощ.
© Периян Байрамова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Щураче, Lilia_Anna благодаря ви! Поздрави!
-
Текстът е смислен. Формата, в която е поднесен също ми хареса. Любовта не е нещо рационално и подредено като вещ у дома. Тя е при нас и не е при нас, у другия е. Понякога е заплашителна със загуба на част от същността ни, с пречупване на това, което сме. И се оказваш едновременно между привличането и отблъскването. Това разтерзаване предизвиква размисли в самотата на нощта, в търсенето на отговори, които и другия не може да ти даде.
-
Няма редактор. Аз съм тук:
— Периян, да намалиш цигарите!
— Коментаторите, тази вечер играят Магагаскар и Тимбукту, прехвърлете коментарите натам!
Тенкю фор йор атеншн!
Поклон. Завеса. Бис. Вдигане на завесата. Пак поклон. Завеса. Освиркване. Айде стига, бе!
Край.
🤪 -
Правото на читателите е да си кажат мнението, всичко останало относно произведението са права на автора. Никой няма право да настоява как да пише той и какво да пише!
Това е един напълно приемлив текст, за разлика от много безсмислици, които аплодирате. Няма ли някой редактор да се намеси тук и да озапти питбулите
-
https://georgihadjiyski.blog.bg/drugi/2010/06/22/virtualen-ekshibicionizym.565876
22:20 "проблем ли е... идва ми отвътре... подминете..."... -
Така и не разбрах къде е проблемът сумати непознати да ми броят цигарите. Ако за въпросните непознати е неприятно да четат за чувствата на някой друг, просто да не го правят. И именно защото е под формата на писмо смятам, че в него би следвало да присъстват именно чувства. И след като "писма" фигурира като опция, ексхибиционистичните ми повествования, както ги нарекоха, намират мястото си именно тук. В тази графа, на оголените чувства. Ако пък правилата в тази група са се променили дотолкова през годините, че вече никой не може да бъде себе си и да пише това, което му идва от вътре, а единственото развлечение на всички е да се джавкат в коментарите под всеки пост, значи е дошло време да напусна И да продължа да споделям там, където все още царува мир и уважение. А и да...не се стряскат от чувства...все едно са нещо прокажно.
-
periqn99 - едно е да изразяваш чувствата си в поетична форма, където поезията борави с въображението и изразява отношението на поета към света и околните, съвсем друго е в т.н. писмо да споделяш личните си чувства. Не може да сравняваш несравними неща и като жанр, и като вид, и като средства на писане.
Но ти си пиши, нали дори и след споделеното си оставаш анонимна. Значи този, за когото го пишеш, хал хабер си няма, но сума ти непознати ще ти броят цигарите и следят вечерната програма.
Виртуален ексхибиционизъм: Форма на човешко поведение, която се реализира във виртуалността и е свързана с демонстрации на различни аспекти на разголването в повечето случаи без да се държи сметка пред кого. Пренос.: Своеобразна мисловно-поведенческа индиректна изява на ексхибиционизма, можеща да бъде проследена както на абстрактно-логично ниво – във вид на предоставена във виртуалността на словесна информация от съответното лице за самото себе си, която е в „излишък”; така и на нагледн -
Зрелище...уау. Реално ако хвана да чета каквото и да е произведение, чието и е да...навсякъде бих срешнала това оголване на душата, което вие наричате ексхибционистично. Само дето не разбрах кое от всичко ви смути толкова много. Че за такива чувства видиш ли не се говори на всеослушание? Нима всеки втори съцераздирателен стих, който сте срещали, описващ болката от любовта не разголва чувствата на персонажа. А именно споделените тук такива не срещат ли "тази разголеност" директно с вас? Най-добре да вземем да пишем за времето, а? Достатъчно "безопасно" ли е, какво мислите?
-
А, то Хелуин неска ли било ?! Пууу, язък! Пък аз забрайх да са маскирам . Нищо, де, то аз и тъй си изглеждам ужасяващо (за справка- вижте профилната ми снимка :D ). Айде, отивам да причакам тогава лапетата от квартала- мисля да ги преджобя и да им отмъкна хелуинските сладки (малки гадини, такива :D !)... Ако от джобчетата им падне и по някой лев- още по-добре :D ...
-
Ами какво да ви кажа...магии, огледала, пентаграми, вещерство, заклинания...направо бих ви честитила и Хелоуин, ама вече тотално ще ме сметнете за куку. 😂
-
Да, Димо, възможно е да си прав. В случая обаче гледам на тоя албум само като на художествено произведение. Самите Ръш (както и много други прогресив-банди) имат влечение и силно влияние в творчеството си от научната фантастика и понякога боравят със символите без да (само предполагам, де ) влагат някакви скрити послания... Просто изкуство.
-
А на мен 21:12 - цифрите са огледални. Както като се застъпеха стрелките, целувахме циферблатче и казвахме "късметче" като деца.
Да ѝ е на късмет на авторката! мисля, че не случайно ги е избрала за заглавие. -
Не знам как да се изразя, така че да ме разберете, но аз нямам никакъв проблем с критиката, с това някой да ми каже "това и това не е написано както трябва, не е това начина, не се е получило, но пробвай еди как си". Единственият ми проблем бе начина, по който си изказахте мнението. При всички останали случаи критиките са ми добре дошли, само не и по начин, по който ти клъцват крилата, защото видиш ли не си успял да напишеш нищо смайващо. Няма смисъл да задълбаваме повече. Според мен нещата изглеждат така, според Вас иначе...да оставим горката неделя да завърши подобаващо и да спрем до тук. Хубава и спокойна вечер желая! 🙂
-
Оценката ми е "става", а коментарът към нея е не по-различен от тези, които са писани и при мен, понякога. Не виждам нищо обезсърчително. Още повече, че съм коментирала и под далеч по-невзрачни неща без да давам вид какво мисля за тях, а само за да има коментар и потребителят да не се чувства самотен, неразбран, изоставен и смотан. Нещо, което почти никой не прави. С две думи, безразлично ми е кой как пише и дали ще се развива. Остава само един вариант. И той е, че всяка творба има слаби и добри моменти и ако в коментарите са подчертани добрите, защо аз да не посоча слабите. Така стана преди време при един маяк, който лесно може да се намери в корабното предизвикателство. Е, за жалост там останаха само хвалебствията като пример за една много извратена практика в тези среди, също толкова, колкото и моята, че ако не и повече. Наистина не виждам какъв е проблемът.
-
Тц, аз пък да ви светна, чи "2112" е името на албум (един от най-добрите) на канадските прогресив-легенди Ръш . Извинявам са за спама- просто нямаше как да пропусна да блесна с невероятните си, неземни, извънземни, подземни, енциклопедични и 'сякви други музикални познания ;D ...
-
Благодаря, Силвия! Поздрави! 😊
-
Пиши, Персиян, има и в двете ти писма много ценни отговори, до които човек не би стигнал, ако не изпита въпросите преди това. С радост ще те чета. Поздрави.
-
Пепи, ще опитам! 😊
-
Вторачването в критиката не е нещо ново, всеки гледа от неговия баир(и авторът, и критикът), като единия и другия се хабят напразно, защото никой не гледа само и единствено за творбата, а всеки си вмъква собствения "аз". От годините, от опита, от това, което е минало през него като литература и познания, всеки трябва да се учи, но този момент не идва винаги след първия разказ. Между другото има сериозен дефицит откъм литературни критици, обръщам се към комплект: Ирина и Ивайло, вече много малко хора се занимават с това, замислете се. Изобщо липсват такива в раздел литература. Така че, на мнение съм, че критиката е добре дошла за всеки, който има желание да се развива. Но както в тази професия, така и всяка друга има своите проекции, клопки и издевателства. Продължавам.
-
Господин Квазарски - Не знам дали сте седнал или легнал, но по принцип сте прав. А де факто не се притеснявайте за бесовете ми, те отдавна са свикнали да живеят в пълна симбиоза с мен, и се радват на всякакво внимание заедно 😊
Периян - пиши! Върни се към първото, и ако продължаваш да вмъкваш образност и дребни случки и детайли, ще бъде по-добре!
Иначе само да оголваш по тоя начин публично пред непознати чувствата си, си е най-обикновен виртуален ексхбиционизъм. -
Пепи, с риск да се повторя някъде по-надолу споменах, че целта на споделянето ми тук не е нито да трогна някого, нито да си намеря утешители. А относно учтивата форма, това за мен е знак на уважение, защото колкото и общи неща да свързват хората по тези чатове и форуми, все пак голяма част от тях си остават чужди. Не би следвало учтивата форма на обръщение да Ви огорчава по някакъв начин. Мен така са ме възпитали и ще продължа да си говоря на Вие с хора, които не познавам. За мен така е редно.
-
Първото ми хареса, защото по минути беше описано и следобедното слънце как отива към залез. Хубава образност. С южно изложение съм, отдясно има китайска стена (голям панелен блок), и същото и аз виждам. Минута по минута.
Това е пак с цигара, "студено ми е"... само предположения на него какво му е, и защо въобще е написано?
Като искаш да чуеш нещо, му звъниш. Изпрати ли му това писмо или всички ние трябва да те утешаваме?
"Дали и твоето сърце се стяга болезнено при мисълта за мен" - кой го знае какво му се стяга
и II-ро - в чатовете и форумите в мрежата се пише на "ти". Учтивата форма към профили не върви. -
Ивайло Христов всеки има свое мнение. Моето е това. Уважавам! Когато имам какво хубаво да кажа - казвам, когато не мисля нищо хубаво не се спирам да соча с пръст човека с думите "Това което си написал няма никакъв смисъл". Щом си посегнал към белия лист смисъл е имало. Дали това ти е донесло удоволствие, радост или утеха, няма значение.
-
Може и да звучи добре, но не е искрено. Нито близко до мен. И понеже тук и навсякъде съм се нагледала на такива коментари, приеми ме за поредния недомаслен олигофрен, на когото не му понасят, и ме подмини и ти. Впрочем, учтивата форма, в която се обръщаш към мен, не е нужна. Мисля, че се разбираме добре и от този разговор имаме полза и двете. Аз няма да спра да коментирам, ако нещо не ми допада, но повече няма да го правя при теб. А ти, ти се развивай и се забавлявай, това е главното.
-
Квазар не е нужно някой задължително да се възхищава на това, което правите. Независимо дали пишете, рисувате, чертаете и така нататък. Но всеки, абсолютно всеки заслужава да получи уважение за труда си, без значение колко е добър в очите на другите.
-
Значително по-учтиво, да. Макар че не съм качила произведението тук, за да открия сродни души, с които да се жалваме, както предположихте по-рано Вие. Но ето с такъв тон можехте спокойно да дадете съвет или да оставите мнението си, без да заклеймявате някого как не го бива. Когато за пръв път споделих нещо тук, хората правеха това. Даваха си съвети, помагаха си. И за да продължавам да споделям тук, считам, че изобщо не съм си "повярвала", защото ако бях, нямаше да ме има в този сайт. Поздрави!
-
Здравей, Периян....
Това, което току що прочетох ми даде сила....даде ми сила да продължа, защото знам какво е.....знам защо е....И знам как е....
И аз съм се питала с часове дали му се стяга сърцето... дали е щастлив без мен, дали се завива с надежда, дали е останала частица съжаление...в мислите му, дали ме копнее и дали другото тяло до него е...по -топло от моето, и така... до сутринта, когато слънцето изгрява, това чудесно, омразно слънце, което съвсем явно ми се присмива...Защото знае и защото му е втръснало да гледа по балконите такива като мен и теб.... Но аз ти давам глас, защото това, което прочетох е ново и съвсем различно за мен. Лично аз не бях се сетила да обознача терзанията си по часове. Поздрав!
Пп: ако това ти харесва, изтрий останалите ми коментари. -
Ах госпожо Колева...далеч съм от мисълта че ми завиждате за каквото и да било. Но за едно със сигурност грешите...вървя точно по пътя, по който трябва да вървя. А Вие ако не сте чували за нещото наречено "градивна критика", чрез което по много по деликатен начин може да изразите мнението си какво точно не е наред според Вас, то тогава да...предпочитам локум с мед и боза, вместо Вашите "аргументи". Ако "нищо ново под слънцето" изобщо е аргумент.
-
Ох, добре е че освен злоба, не вмъкна и завист, с която обикновено свързват коментари като моя. На грешен път си, каквото и да кажеш. Истината е, че се възползвам от дадените ми тук права, а именно-когато по някаква нелепа случайност прочета нещо, което не ми допада и сложа ниска оценка, да се аргументирам. Но, ако ти държиш коментарното ти поле да прилича на коледна елха и локум с мед и боза, можеш спокойно под всяко едно да поставяш следния надпис: Мили хора, знам как пиша и не ме е еня за това. Ще ви помоля само едно: под моите произведения или добро, или се пръждосайте.
От мен толкова. Колкото до облога, изгубих един черен шоколад. Нищо работа. -
Samadhi благодаря за красивото посрещане, макар че този сайт и хората в него се различават от това, което помня. Благодаря и за невероятната интерпретация, накарахте ме да се усмихна! Може би това наистина е дебют. За мен е много ново да пиша нещо различно от стихове, но смятам да продължа да опитвам. Хубав и успешен ден Ви желая! 😊
-
Добре дошла в сайта, Периян!
Героинята ти преживява вътрешен конфликт, при който едната алтернатива е обезличаване при мнима споделеност, а другата – приемане на раздялата, забрава, нова надежда и нов шанс. Страхът от мисълта да загуби своята идентичност и да заживее като нечия сянка се изправя срещу копнежа ѝ да споделя и да бъде споделена с човешката близост и топлина. Героинята ти е земна жена,сензитивна, интуитивна, умна. Не е градивна онази любов, в която едната страна предявява куп настойчиви изисквания към другата, оспорва стремежите, предпочитанията, мечтите и бъдещите проекти на партньора. Грамотната любов не подчинява, не ограничава свободата на другия, а вдъхновява и подкрепя.
Поздравления за дебюта! Харесах въртележката от чувства и мисли, на която се е завъртяла душата на героинята ти. Много от нас сме се возили на нея. -
Чудя се как пишете коментар като Вашия (визирам първия) и после очаквате да получите насреща сърца и рози? Толкова ли скучен е денят Ви, че да влизате в облози за даден си човек, когото дори не познавате? Боже от толкова години съм в тази платформа и чак такова нещо не бях виждала. Не знам какви коментари са Ви довели под моето произведение, но Вашият заслужаваше точно отговора "Подмини." За мен съществува само един път...да не сея злоба. Кой каквото и колкото може, аз коя съм да казвам, че не се е справил. Но Вие...о Вие добрите, доказалите се обожавате да зачерквате с "нищо ново под слънцето". Нито аз ще спра да пиша, нито отношението ми ще се промени спрямо такива коментари. А на Вас приятно обзалагане за следващия, който ще си изберете за жертвен агнец и който според Вашите критерии не създава нищо ново под слънцето.
-
😊Обзаложих се с приятел как ще реагираш- да ми препоръчаш да подмина (както правят всички повярвали си творци и то повярвали дотам, че започва да им се превръща в защитен рефлекс и го правят почти автоматично, без да мислят за последствията) или да бъдеш добър човек, какъвто не се и съмнявам че си, и да ми кажеш: здрасти, Иринакис, дори и Шекспир е писал големи глупости от време на време. Е! Изгубих баса. Мноо гадно 🤭
Тук ме доведоха коментари. А, след като съм прочела нещо има две опции: или да подмина, или не. Но изборът е лично мой. Разбираш ли?
"Подмини" е голямо клише. Ако имаш намерение да пишеш, разчупи поне него. -
Иринакис благодаря за изчерпателния коментар! След като нещо Ви дразни може просто да го подминете, не си заслужава да губите време (нещо толкова ценно) за редове написани от непозната, които ви дразнят. Нито задавам въпросите към някой от Вас, нито очаквам да получа отговора им. Още по-малко целя да трогна някой. Вървя в тази посока, защото така съм решила, не дължа обяснение никому. А и още нещо...в момента не грее слънце, НО под слънцето всеки ден разцъфва нещо ново! Хубав ден! 🙂
-
Не е зле. С изключение на това, че драматичните паузи (многоточия) мен лично ме дразнят. И писмено, и говоримо. А защо не е зле, а не например добре, е защото това са въпроси и мисли, на които никой нама да отговори, нито пък да се трогне от тях и принципно е напълно излишно да се върви в тази посока. Но да, за писане на драматични истории, които да разчувстват хора в същото душевно състояние, биват. С две думи, нищо ново под слънцето. Но............................................................като за двадесет и две, е даже супер 😊
-
Метафори на какво, Петре1? Та такт и възпитание казваш...
Също като "редактори с трактори", "админчета", "редакторки, които пишат гениалните си кахърни лайна" и т.н.? -
😁 Благодаря още веднъж! Хубав ден! 😊😊
-
Ти гледай на теб да ти харесва, куража си го имаш. Вярвай на усета си за разказ. И пиши. После редактирай. Мен кучетата (предпочитам да е хъски) ме яли. От мен - толкова, преди да са ме заръбали питомните квартални кучки. Горните са метафори, длъжен съм да поясня. 😊
-
Благодаря за окуражаващия коментар! 😊 Постарах се този път 😁 Щом чак се учуди на себе си значи съм се справила. 😁😊
-
Точна като швейцарски часовник: закова на 22:00!
Нямам никакви забележки, чак се учудих на себе си. 😊
Стегнати изречения. Едно, в средата ще го запомня: “Човек притежава уникалното качество да се самосъжалява.” Така е. Никое животно не се самосъжалява. 👍 -
Благодаря Ви! 😊
-
Приятно четиво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Бях писал за "ексхибиционизма" и имаше голям отзвук и много коментиращи, което ме наведе на мисълта, че голотата е на почит, когато е облечена в лъжи.