28. Светът Маяковски – „Вятър призрачен задуха“

  Вòди ме в тълпата глуха
  страшна нечия ръка,
  с хорския кипеж – река,
  вятър призрачен задуха.

            Валерий Брюсов, „Парка, бъбреща неясно“

  https://otkrovenia.com/bg/prevodi/parka-bybreshta-neyasno-valerij-bryusov

  – Не знам, не знам… – каза недоверчиво Косила, когато пътешествениците се явиха отново в Залата за аудиенции в Храма за помнене на Смъртта. – Поръчах ви да дойдете с яйце, но не съм ви поръчвала да идвате без Вергилий.

  – Изпусна си тапите в езерото, малко преди да тръгнем – обясни Габриел. – Снеговей нямаше други. После Горчивка запя и… воала!

  – Винаги е бил непохватен тоя глупак! – ядоса се господарката на Кукя. – Чудя се дали си струва да мисля как да го измъкна оттам или да го оставя на Кокошките. Но сега имаме друга работа. Дайте ми Яйцето!

  – Първо Златина! – каза Габриел. – Без нея не тръгваме!

  – Първо Яйцето! – сопна се Косила. – Без него няма Златина.

  – След като ни дадете Златина, ще ви дадем Яйцето!

  – Защо да ми го давате? Без него не можете да напуснете Маяковски.

  – Защо да ни връщате Златина? Без нея няма да има живот на Маяковски. А без живот няма смърт.

  – Значи сте разбрали. В омагьосан кръг сме.

  – Вие ни върнете Златина, ние ще измислим начин как да си тръгнем от тук. Може да се договорим – да ни дадете част от енергията на Яйцето срещу нещо, което нямате на Маяковски.

  – Например амфибията? Доста впечатляваща играчка!

  – Например амфибията. Нямаше ни само няколко часа. Ще се върнем с шейната с Пушкин и Снеговей. Ще успеем!

  – Може и да измисля някакъв начин да взема част от силата на приятелката ви, без да я убивам. Тя и без това сега не я ползва, защото е човек.

  – Само за протокола – каза Габриел. – Не може ли да използвате силата на Яйцето, за да запазите живота на Маяковски?

  – Мога – отвърна Косила. – Но аз съм алчна. Искам всичко. Силата на Златина ми дава други възможности. Но тъй като сте особено упорити и твърдоглави, и Яйцето може да е достатъчно.

  – Тогава ще пуснете ли Златина?

  – Да кажем, че ще я пусна. Вие ще ми дадете ли Яйцето и амфибията?

  – Да кажем, че ще ви ги дадем.

  – Да излезем тогава във вътрешния двор да направим размяната! Часовой! Доведете златокосата!

  – От кога мизата се повиши и включва вече и амфибията? – попита тихо Дун Габриел, докато минаваха покрай зловещите мозайки в коридорите на Храма.

  – Отпреди малко – отвърна бившият архангел. – Бива си я Калашниковата в пазаренето!

  Не минаха и пет минути и часовоят с лице-циферблат се появи, но беше сам – Златина не беше с него.

  – Няма я! – каза той задъхано. – В стената зее ей такава огромна дупка. Не знам как е успяла да я направи. Отворът е над един от коридорите, водещи от Некрополис към пустинята. Обявихме тревога.

  – Завардете всички изходи на града! – заповяда Косила с изкривено от ярост лице. – Проверете всеки коридор, всеки подземен тунел! Пратете потеря след нея! Хванете я и я доведете при мен! Жива!

  – Тъй вярно! – тропна с крак часовоят и хукна да изпълнява нареждането.

  – Молете се да я намерят, защото в противен случай вие ще заемете мястото ѝ!

  – Ако и един косъм падне от главата на Златина или на някой от хората ми, простете се с Яйцето! – каза уж нехайно Габриел, но в гласа му се усещаше хладна заплаха.

  Той извади ценния предмет от джоба си и направи жест, сякаш ще го хвърли на мраморния плочник.

  – Да не си посмял! – изпищя Косила. – Ако го счупиш, всички сте мъртви!

  – Значи пак сме в патова ситуация – каза Габриел. – И какво ще правим?

  – Аз ще ви кажа какво – чу се глух глас някъде отгоре и над двора се понесоха десетки огнени хрътки.

  След тях от небето се спусна огромната златиста богомолка Зида и кацна на плочника пред стреснатите пътешественици и изумената владетелка на Кукя.

  – Не ме очакваше, нали? Време е да си платиш за всичко! За това, че изтреби народа ми и задето ме лиши от дара на майчинството! – извика ядно Зида.

  В ръцете си държеше малък фаянсов съд, при вида на който Косила се разтрепери.

  – Не! Само това не! – изпищя харпията и Космите на скалпа ѝ се размърдаха уплашено. – Часовои! Насам! Часовои!

  – Няма ги твоите гълтачи на време, проклетнице – изсмя се триумфиращо Зида. – Ти ги прати всичките да гонят вятъра – буквално. Остана сама. Съвсем сама! А аз не съм: и други са дошли за разплата! Сестрички! Сгащихме я!

  Иззад колоните на Храма излязоха фрау Кирхоф и графиня Неледов.

  – И вие ли? Предателки! – изстена Косила.

  – И ние, и ние! – отвърна с яростна ирония графинята. – Ти какво очакваше? Махна ме от Храма и ме забута на оная граница – да ти я пазя и да подивявам без светска компания. От ревност, нали? Не ми позволяваше да убия Маша, запази това удоволствие за себе си, нали? Искаше да се намърдаш в леглото на Саша и да му станеш следващата жена, нали?

  – А мен ме направи бавачка на онова проклето разглезено пале! – извика вдовицата. – Фрау Шарлоте, не убивай тук, не разболявай там, съжали се, пощади! А ти после – защо, Шарлоте? И наказания, ама кой смее да се оплаче! А мен някой пощади ли ме, а? Съжали ли се над мен някой, а?

  – Кучка си ти, Олга, не харпия! – изсъска лейди Вита. – Кучка беше и кучка си остана. Долна, мръсна крепостна кучка! Дръж!

  Зида светкавично отвори съдчето с териака и го лисна в лицето на шашардисаната харпия. Лекарството се разля по косата ѝ и Космите с тих съсък започнаха един по един да се топят, заедно с шарените пера, докато притежателката на 99 болести не остана съвършено плешива.

  Косила се сви конвулсивно и се загърчи от болка, после неочаквано се изправи, в ръката ѝ се появи камшик, тънък и извиващ се като змия. Тя замахна. Живият ремък се стрелна към изненадания Габриел и замалко да изтръгна Яйцето от ръцете му. Бившият архангел отблъсна пъргавата връв и стисна силно Яйцето. Дланта му се плъзна по полираната му повърхност, не успя да го задържи и то полетя нагоре, просветвайки в лъчите на залязващото слънце.

  – Неее! – извика Косила.

  Яйцето се удари в стената, ограждаща вътрешния двор, отскочи като гумено от нея и рикошира към харпията. Тя подскочи и ловко го хвана.

  – Мое е! Мое! Моеее! Сега ще ви дам да разберете! Ще освободя енергията му и ще ви унищожааа!

  Викът отекна над Храма и заглъхна някъде далече над вечерния град. Косила с все сила удари Яйцето в стената, но то не се счупи. Невярваща, харпията го вдигна от земята и този път го удари в мраморния плочник. Отново нищо. Част от покритието му обаче се беше олющило и се видя горчивата истина – Яйцето беше направено от гипс. Не беше истинско!

  – Неее! – извика пак Косила. – Измамаа! Къде е истинското? Къде ееее?

  Тя падна на колене и започна да ридае. Зида, фрау Кирхоф и лейди Вита я заобиколиха, а тя, ослепяла и оглушала от ярост и мъка, продължаваше да плаче гръмогласно.

  После, кой знае откъде, в ръцете на Зида се появи хурка, в ръцете на лейди Вита – вретено, а в ръцете на фрау Кирхоф – ножица. Зида се пресегна към главата на Косила и хвана последното останало малко и тънко косъмче на темето ѝ.   Дръпна го силно. Харпията потрепери, а после замря неподвижно – като статуя. Косъмът излизаше постепенно от птичата ѝ глава, която се разплиташе ред по ред, сякаш това не беше Същество, а грубо изплетен вълнен чорап. Графинята намотаваше Косъма на вретеното, докато от Косила не остана нищо. После фрау Кирхоф със замах сряза намотаната нишка, която проблесна леко и изчезна.

  Така безславно приключи съдбата на харпията Косила.

  – Трите парки! – извика Невянка. – Богомолката, графинята и вдовицата са трите богини на съдбата – Нона, Децима и Морта. Едната преде нишката на живота, другата определя дължината ѝ, а третата я реже.

  – А сега, когато Смъртта е мъртва, вечно ли ще живеем? – попита Невянка.

  – Не, дете – Смъртта не е личност, тя е титла. Предишната ѝ носителка, Косила, вече я няма и сега титлата ще се прехвърли на друг. И кой, ако не Морта, парката с ножицата, заслужава най-много да я носи?

  И сякаш в отговор белите коси на фрау Кирхоф изопадаха и на тяхно място започнаха да никнат стоманени остриета, които се закривяваха надолу като наточени коси.

  – Косила е мъртва, да живее Морта! – извикаха двете парки и се втурнаха да прегръщат новата владетелка на Кукя.

  – Ами Златина? Ами Яйцето? Ами ние? – попита Габриел. – Какво ще стане с нас?

  – Вие ни оказахте неоценима услуга, като ни дадохте териака – каза Нона-Зида. – Ще ви върнем приятелката и ще направим всичко възможно да успеете да напуснете Маяковски. На часовоите е заповядано да доведат жива Златина. Остава ни само да изчакаме малко. Що се отнася до Яйцето, при Кокошките беше фалшивото, но Косила не беше осведомена за тази малка подробност. Известни ни бяха нейните намерения да го обсеби и да го използва, за да направи преврат и да господства над целия Маяковски. Нероден Петко също беше посветен. Използвахме пристигането ви тук и скроихме заедно този план. Досега всичко вървеше добре, с едно изключение. Златина в момента е на път към пустинята с Белия вятър, който ѝ помогна да избяга и я наглежда. Тя има да свърши още нещо. Да се надяваме, че ще успее.

  – Това изключение – попита тихо Габриел, – Маша ли беше?

  Сянка мина по лицата на трите парки, те кимнаха, а отстрани се чу тежката въздишка на Пушкин.

  – Маша не трябваше да умира – каза Морта. – Трябваше да стигне жива и здрава до Седмовръх и да остане там в безопасност.

  – Значи и Пушкин е бил посветен в плановете ви?

  – Аз – да, но не и Маша – пристъпи напред поетът. – Направих всичко, за да я защитя. Но тя постъпи импулсивно – нападна и разобличи Косила и ето какво се получи! Трябваше и аз да тръгна с вас! Но се страхувах да оставя Пашка сам. И той не беше в безопасност.

  – Къде е той сега?

  – Преди да тръгнем, го заведох в Контошани при една двойка възрастни лисици – мои много добри приятели. Лаврентий е с него. На връщане ще спрем там и ще ги приберем.

  – А истинското Яйце? Къде е?

  – При Златина, къде другаде? – каза уверено Джиа. – Нали тя е хидроноската! Трябваше по-рано да се досетя.

  – Да, съпругът ми направи всичко възможно да я улесни и насочи – каза Децима-Вита. – Съжителството с призрак си има някои минуси като неясен говор и безплътни бузи, на които не можеш да залепяш плесници, когато те вбесят, но пък с него винаги е забавно, особено когато в къщата има гости за плашене!

  – Значи не сте били ядосани на Маша! – възкликна Невянка. – Всички онези думи, които ѝ казахте тогава… Изглеждаше, сякаш я мразите от дъното на душата си!

  – Не, скъпа! – отвърна бившата графиня и настояща придворна дама на Смъртта и се усмихна мило. – Миналото отдавна е забравено. Животът е твърде кратък, за да го пропиляваме в омраза. Всичко това беше театър, който се наложи да разиграя – заради Вергилий, който беше шпионин на Косила.

  – Не може ли да отидем и ние в пустинята? – попита Джъд – Има още време до полунощ. Ще вземем Златина и Яйцето и ще се върнем във Вълчотрън, където е книгата.

  – Търпение, младежо, още малко търпение! – каза Морта. – Всяко нещо с времето си. Вашата приятелка трябва да спечели своята битка. Сигурна съм, че ще се справи.

(Следва)