5.01.2017 г., 11:28 ч.

3. Суллум, Черното пиколо и малката случайност 

  Проза » Разкази
369 0 0
6 мин за четене

- Ето това е! – промърмори Суллум – видя ли каква е тяхната жертва, а? Идват, сякаш света е техен, а си тръгват като последните окаяници, без цент в джоба си. Дали съм щастлив ли? Дали ми пука ли? Това ли ме питаш? Ще ти кажа. Веднъж, докато бях млад ми пукаше за една жена. Хубава жена, на която света беше в младите ѝ крака. Тя бе от малцината, които имаха късмет. Спечели много, наистина. Но това я довърши. Защо не ме послуша, защо още тогава не избягахме от тоя ад? А тя си въобрази, че късмета ще бъде вечно с нея. Глупачка. Да, тя се оказа една красива глупачка. А аз бях толкова влюбен, че бях готов да дам живота си за нея! – Стария Суллум млъкна и една сълза се търколи по спечената му кожа.

- И какво стана – полюбопитства нашата малка случайност.
- Загуби всичко, пропи се и накрая се гръмна. Това стана! От тогава не ми пука за тия нещастници. Всички те заслужават съдбата си – Суллум се наведе и подготви масата да приеме новите си жертви.
- Но ти защо не ѝ помогна – недоумяваше малката случайност – нали си Бог, бога на Късмета, всемогъщия Зар?

Стария негър се изправи и погледна нашата малка случайност. В погледа му личеше цялата мъка и несгоди на нещастния му живот, а в дълбоките му бръчки се таяха следите на хиляди пропилени съдби и животи. Артритните му пръсти пооправиха овехтялата папийонка, а от устата му се отдели въздиша, събрала комай всичко.

- Погледни ме, скъпа. Виж ме хубаво и кажи какво виждаш? Нима аз съм оня, за който ме взимаш, а? Мога ли да бъда величествен и всемогъщ? И ако бях такъв още ли щях да съм тук, а? Мога ли да помогна на някой? Нима аз замия нямам нужда от помощта, за която говориш?
- Но, боже Зар, ако имаш нужда от малко помощ, то аз съм готова да ти я дам. Нямам кой знае какви сили, но има нещо, което съм готова да ти принеса в жертва, стига да поискаш!

Суллум я погледна. Тя бе една такава малка, самотна и съвсем слаба случайност. Толкова безпомощна изглеждаше на голямата игрална маса, а бе готова да отдаде и това, което имаше. Без корист, без резерви и без какъвто и да е комерсиализъм. В тоя миг му хрумна нещо.

- Искаш да помогнеш ли? А искаш ли нещо в замяна?
- Преди да дойда тук мислех да те помоля, да ме направиш една Голяма случайност. Но сега виждам, че това едва ли е нужно. Но ти кажи. С какво мога да ти помогна. Имам само един опит. Мога да обърна заровете само веднъж, ако искаш. И няма да поискам нищо в замяна.
- Но тогава ти ще изчезнеш, нали? – затревожи се Черното пиколо – ще изразходваш единствения си шанс и няма повече да те има, така ли?
- И какво от това, нали поне веднъж ще му помогна. Ще осъществя поне една мечта!
- Няма да помогнеш на мен, а на него – поглежда решително Суллум към Черното пиколо – аз нямам нужда вече от помощ. Слушайте сега. Скътал съм едни пари…

***

Беше от ония топли и омайни вечери в пустинята, когато ти се живее, а града на порока не ти изглежда толкова противен и чужд. Всички негови светлини примамват посетителите му да се отпуснат и да загубят някой и друг долар, но по един приятен начин. Дори собствениците на всичките бляскави храмове на Хазарта се бяха поотпуснали тая вечер и прощаваха на дребните хитреци, като им позволяваха да припечелят по някоя и друга хилядарка безнаказано.

Та в тая чудна вечер към портите на един внушителен Храм се приближаваше една малка групичка от познати ни персонажи. Групичката изглеждаше, че се състои от двама членове, но всъщност освен прегърбения негър в пенсионна възраст и младото черно момче, което подскачаше до него имаше още един член, който оставаше скрит за околните. Тоя трети член се бе скрил в джоба на момчето и бе не по-голям от малка сива мишка. Тримата бяха крупието Суллум, Черното пиколо и нашата малка случайност, таяща се във вътрешния джоб на съвсем новия костюм с който се бе издокарало Черното момче.

Решителната им походка подсказваше, че са намислили нещо и са решени да изпълнят своя замисъл до край. И когато се отправиха към най-голямата рулетка, наобиколена от шумно множество, което залагаше стотици хиляди и се смееше неистово всеки път, когато топчето спираше своя бяг в някоя от преградите на огромното колело никой не забеляза слабия ореол около гърдите на малкото негърче. Никой и не предположи за съществуването на чудото, което то носеше до сърцето си и как това чудо щеше да промени живота му. Стария негър обмени десет хиляди долара и подаде правоъгълните чипове на Черното пиколо. Когато се настаниха до масата с рулетката той промълви:

- Дано да е истина това, което казва малката ти приятелка. Инак и двамата ще продължим да тънем в мизерията, а тя ще изчезне.
- Имай вяра, Суллум. Боже на късмета! – каза тайнствено Черното пиколо и се втренчи като хипнотизиран във въртящото се колело като зачака търпеливо нашата малка случайност да му подаде знак – ако загубя обещавам да върна парите ти. До цент!

Така си говореха нашите герои, свити в ъгъла на най-големия олтар на Зар, където се разиграваха парите, съдбите и живота на мнозина клети поклонници на Късмета, когато Нещото се разшава във вътрешния джоб на пиколото. Изведнъж то застина в нямо очакване и сведе глава към гърдите си, сякаш отдаваше почит на божествата. Масата бе отрупана с чипове за огромни суми, а младото момиче, което бе крупие тая вечер завърташе огромното колело. Разюзданите богаташи продължаваха щедро да залагат несметни богатства, когато нашето Черно пиколо сложи всичките си чипове на зелената нула. Риен не ва плю се чу от сладката уста на девойката и бялото топче заподскача между преградките на въртящата се с бясна скорост рулетка. Всички гледаха като хипнотизирани и чакаха Късмета да спре топчето в някоя преграда и да им покаже кой от тях бе щастливеца. Победителя, който ще подскочи усмихнато и ще извика радостно „Успях!!“

Бялото топче подскочи още един – два пъти и най-накрая се укроти в единственото зелено поле с цифрата нула. А това, както знаят посветените означаваше само едно. И то е, че онзи, който е избрал нулата за свой късмет печелеше всичко, което е заложено на масата. Изведнъж всички утихнаха и погледите им се взряха в двамата негри, дръзнали да се съревновават с тях – белите, успелите, богатите. По-стария от двамата заподскача като луд наоколо, а младия още седеше и не вярваше на късмета си. Бе спечелил! Бе надхитрил съдбата и бе измамил нещастния си живот. Всичко около него се завъртя, като в чуден сън. И усмихнатата девойка, която събираше огромните планини от чипове и ги буташе на групи към него и скачащия наоколо Суллум и унилите физиономии на богаташчетата, които бяха загубили всичко. Тогава той се сети за малката си приятелка и посегна инстинктивно към джоба на новото си сако.

Но там бе празно. Малката случайност му бе прошепнала цифрата „нула“ и в момента, в който топчето затихна там, тя просто изчезна. Бе си изиграла ролята. Сега той беше богат. Отброи десет чипа по хиляда долара, прибави още петдесет и ги подаде на Суллум. Когато на касата му написаха чек за осемстотин и седемдесет хиляди долара не бе щастлив. Нещо липсваше до сърцето му. Нещо малко, но много скъпо, което всичките тия пари не можеха да заменят.


***

- Тате, коя е Нашата Голяма Случайност – синът му гони весело топка около малкия параклис в двора им, докато той храни малката му сестричка с биберон под голям слънчев чадър.
- Една малка позната от младостта ми, сине. Която се пожертва за нас. И стана голяма.

Край

© Атеист Грешников Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??