Снощи, на Радомир, за пореден път изтървах „Кюстендилеца“. На гарата имах среща с един „търговец“ на „контрабандни“ цигари. Не съм пушач, но веднъж-дваж купувам по няколко стека за жената и балдъзата. Та въпросният господин с цигарите ми се обади, че ще закъснее. Нямах избор, извадих си от чантата едно романче и търпеливо зачаках цигарджията и последния влак за Кюстендил.
Малко преди 9 стъпих на нашата улица. Мъри вече тичаше насреща и радостно ми махаше с опашка. По традиция прегърнах кучето и го ухапах за ухото. Захвърлих го да тича на воля по улицата и влязох в кухнята. Тонката и Нела вечеряха.
- Ванка, сядай да пием по едно! - Маринела обърна една чаша и побърза да ми я напълни с „частна“ ракия.
- О не, Нелке, на мен в тънкостенна чашка червено винце!
- Добре, Ванка, нямаш грижа.
- Каке, сипи и на мен малко, моля те! - жена ми глътна водата от чашата си и я подложи под гърлото на бутилката с червено вино.
- Ха сега наздраве! За какво пием, Нелке?
- Е как за какво бе, Ванка? За нова ...