30.06.2013 г., 15:16 ч.  

+359 

  Проза
1134 1 4
8 мин за четене
Таксиметровият шофьор погледна километража и усмивка пробяга по лицето му. Запали червено Марлборо и пусна радиото. В късната емисия обсъждаха липсата на работещо правителство вече втора седмица и неспирните протести по софийските улици.
- И ти ли си от заблудените овце, които си мислят, че ще променят нещо? – безразлично подхвърли шофьорът на младежа до него.
Въпросът увисна в пространството сред цигарени изпарения. Вниманието на клиента му бе изцяло заето от тъмните жилищни сгради, в които бе вперил питащи очи. Таксиджията сви рамене и хвърли цигарата през прозореца.
- Спри ! – изкрещя внезапно момчето и шофьорът закова колата на място, очаквайки поредния разсеян пияндурник с черни дрехи, изскочил на пътя.
Улицата пред тях бе празна. Младежът изскочи навън в мига, в който колата замря. Таксиджията се замисли дали да не му извика, но забеляза излегналата се на задната седалка раница. Може да му се е допикало, а може и да е видял призрака на прабаба си! Знам ли?
Зарея поглед из мрачнит ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Страхил Събев Всички права запазени

Предложения
: ??:??