Дните ми преди вторник бяха страхотни. По личната ми скала от черно до розово. Синът ми стана на 7 год. в събота и не знам защо аз почерпих, а не от Градския транспорт? Честито, имаме нов горд собственик на билет. 

      Празнувахме три дни годишнината на детето, като нашите съжители  от далечни земи, почитащи  шареното и прането на дрехи всеки ден. 

      Може да сме безделници, но пък винаги си имаме празници!

     Но при Нас винаги всичко е много ярко, не е само сиво!

     Във вторник, ден, в който съм родена и никога не ми е бил успешен или ведър, пристигайки на работа, разбрах, че един човек вече броди по небесните пътеки.

     Не ми се случва за първи път, а от сега натам ще бъде все по-често явление.

     Не осъзнах нищо, защото предишния ден си говорих с този човек, нямаше никакви признаци за нищо, оставящо ни завинаги. Но утре си е утре и за мен, а и за моите колеги дойде с пълна сила.

 ----------------------------------------------------------------------

    Кафето дими и се чудиш защо ли притежателят му закъснява, а той - за съжаление както винаги е точен, но вече за друго място.

    Някак си изнасилствено започваш да нанизваш мигове от ежедневието си и разбираш, че точно този ден то те е подвело, не помниш нищо.

   Ден като ден, нищо че е част от вечност.

   И започва страданието и мъката???

    Утре отивам да отдам последна почит към един приятел!

   Много притчи, митове и легенди съм изчела за смъртта, но нито една не ми помага да забравя присъствието и отсъствието на човек в живота ми, докато съм жива.