И малкият, стар, полусрутен градец оживява
                                                    във своето древно величие... Ето, гемия
                                                    с болярска корона към тихия бряг приближава.
                                                    В четиресет църкви камбаните почват да бият.

                                                                   „Несебърски сън“, Елисавета Багряна

                                                                               Мадара, резерватът

  Заличените рани болят. Юймин докосна корема си. Кожата ù беше коприненогладка и мека, талията ù – тънка и гъвкава като на момиче, сякаш не беше родила три деца. Нощната лампа хвърляше златисти отблясъци върху лицето ù, на което беше изписано страдание. Беше се мятала цяла нощ в неспокоен, пресеклив сън и пижамата ù се беше увила около гърдите и шията ù, оголвайки кръста и корема ù. Ситни капчици пот бяха избили по челото ù с цвят на слонова кост. Задушаваше се.

  – Белинда! – промълви тя и изхлипа.

  Дешанг се събуди и протегна ръка към нея. Обърна я към себе си и я освободи от заплетената пижама.

  – Шшт! – прошепна той. – Било е само сън. Лош сън, кошмар!

  Юймин отвори очи.

  – Белинда я няма, Дешанг, и това не е сън. Истина е!

  – Може да не заминаваме утре за Мадара, ако не се чувстваш добре. Дъждбог ще бъде разочарован, но ще го преживее – Илинда е там.

  – Не трябваше да се съгласяваме да ходи толкова далече от дома. И Илинда не биваше да пускаме. Какво е това място? Взе ми всичките деца! Можеха да живеят тук, в Ухан. Нищо нямаше да им липсва!

  – Не можеш да заповядваш на сърцето си, Юймин! Илинда искаше Перун и никого другиго. Сега е царица на цяла империя. Винаги е била амбициозна. И за Дъждбог там възможностите са огромни. Учи в най-добрия лицей и после ще има възможност да избира сред най-добрите университети в света. Има куп частни учители и най-квалифицирания лекар, който бихме могли да си пожелаем. Ние не сме особено богати, знаеш, не бихме могли да му осигурим подобно нещо. А и без висококачественото лечение щеше да страда много повече. Не искаме детето ни да страда, нали?

  – Сънувах Белинда – прошепна Юймин и очите ù отново се напълниха със сълзи. – Беше стара и немощна, прегърбена и грозна. Цялото ù лице беше покрито с белези…

  – Шшт! – каза пак Дешанг и я прегърна. – Било е само сън. Не е била нашата Белинда. Успокой се, скъпа!

  Той притегли главата на жена си към себе си и започна нежно и ласкаво да я гали. Юймин докосна с трепереща длан корема си, изхлипа пак, а после, успокоена от топлината и нежността на съпруга си, постепенно притихна.

  Юймин докосна корема си. Светлината на лампата хвърляше златисти отблясъци…

  Юймин докосна корема си…

  Юйлин докосна корема си. Едното колело на сивия кросоувър се беше качило на тротоара. Встрани се виждаше уханската линейка, врязала се допреди миг в колата ù. От нея слизаше мъж на средна възраст, с буйна рижа коса, облечен в контешки раиран костюм.

  Юйлин трескаво се огледа. Не беше пострадала особено. Само една кървава драскотина минаваше през корема ù, но раната не беше дълбока и скоро кръвта спря.  Тя се облегна изтощено назад. Смътно си спомняше лицето на една жена с бяла, разбъркана коса, която се накланяше над нея и после – остра болка в корема. Жената я нямаше сега, а към счупеното стъкло на предната врата се приближаваше рижият мъж, който се наведе, погледна вътре, усмихна се доволно и после спокойно се отдалечи.

  Юйлин не го видя. Тя отново беше изгубила съзнание.

  – Мамо! – извика Джъд и се събуди.

  От процепа под скалата вече не се процеждаше светлина. Огънят в жертвеника все още гореше, но момчето неволно потръпна. Беше се изпотил и усещаше тръпки по цялото си тяло. Челюстите го наболяваха, сякаш насън беше стискал силно зъби. Избърса устни с ръкава на туниката си – бяха подути и оставиха следа от кръв, примесена със слюнка. Все още усещаше миризмата от съня си – остра и задушлива, като от множество цветя. Пред очите му беше колата с майка му вътре, рижият мъж… И Джуджилейла. Не е било сън. Получил е пристъп с видение!

  Той трескаво зарови в отделенията на кожения, украсен с лети бронзови кабърчета силях¹, увит около кръста му. Къде е? Само да не го е загубил! Най-сетне – ето го! Шишенцето с лекарството на господин Врач против епилептични припадъци. Не предотвратява пристъпите, но ги прави по-леки и по-кратки. И виденията стават бледи, неясни и после не помни почти нищо от тях. И по-добре! Иначе вижда страшни неща. Не иска и да мисли за тях. И са винаги толкова живи, сякаш ги преживява в действителност!

  Отвори шишенцето с тъмна, сладникава течност и отпи. Една глътка е достатъчна за 24 часа спокойствие. Има поне за още няколко дни. После? Дотогава ще трябва да се е прибрал вкъщи, иначе е загубен! Ако някой не е до него, докато получава пристъп, може да се нарани и да умре. Може също да спре да диша и пак да умре. Случвало се е на няколко пъти да се събуди задъхващ се и целият посинял. Всичко е възможно!

  Нямаше го телефонът му и не знаеше кое време е. После си спомни, че беше легнал на одъра, но не заспа. Или поне така си мислеше. После пелената на забравата го беше обвила. Значи е получил пристъп, малко след като беше легнал. Дори и да е заспал, не е било задълго. Умората и вълнението от необичайния ден си бяха казали думата. И този трептящ, негаснещ огън! Или просто му беше дошло времето. Но пристъпите му никога не продължават дълго – не повече от две-три минути, а последващата дезориентация и главоболието – около четвърт час. Главата вече не го болеше, съзнанието му беше ясно.

  „Утре трябва да се прибера на всяка цена! Тук няма да оцелея. Мама и татко ще дойдат за Церемонията. Ако ме няма там, това ще разбие сърцето на мама! И без това тя не обича да идва тук, заради Белинда, ако и аз изчезна, това ще я съкруши.“

  Джъд погледна отново към тъмнеещия процеп. Имаше още цяла нощ на разположение. Трябваше добре да обмисли плана си за бягство. 

                                                                  Плиска, Зимният дворец   

  – Мама и татко още не знаят, че Дъждбог е изчезнал. Как ще им кажа!

  Илинда хлопна вратата на гардероба и изгледа с омерзение струпаните върху спалнята  дрехи и украшения – везани със сърма ризи, туники, сукмани, златни и сребърни гривни, огърлици, косичници с перпери,  украсени с орли с разперени криле прочелници², нанизи и нагръдници със златни и сребърни монети, лети бронзови и сребърни, богато орнаментирани пафти, разноцветни памучни и копринени забрадки, наушници³, крондили⁴ с гривици⁵, с петльови и паунови пера…

  – Не искам и да чуя за Церемонията! И за какво ми е това богатство и всичките тия пищни труфила? Като си помисля, че малкото ми братче е сега някъде там, в гората – сам и уплашен, сърцето ми се къса! Сигурно му е студено и е гладен. Сигурно плаче! Може да получи пристъп. А мене ме няма, за да му помогна. Винаги съм заета с разни дела и нямам време за него. Аз го доведох тук, но го лиших не само от майка и татко, лиших го и от сестра! Аз съм лоша сестра! Лоша! Една егоистка съм и нищо повече!

  – Дъждбог е горско чедо – опита се да я успокои Златина. – Ходят редовно с Додона и Сивин в резервата. Прекарват там много време. Не обича да стои в двореца. Тегли го към природата. Знае за животните и растенията повече от нас двете, взети заедно. Ходил е в Крепостта, в двете Пещери, на Капището. Може да се ориентира в гората. Сивин често го взема на лов с царските егери, Звездец…

  – Звездец! Той още не знае, че Джуджилейла избра бялата му хрътка за тричането⁶. Това е любимото му гонче! Беше още кутре, когато го намери в гората. Никой не разбра откъде се е появил. Играеше си с него, накара Дун да му направи каишка, инкрустирана със сребро и бронз и специална кучешка колибка – с отопление и слънчев панел. Напълни я с кокали играчки, дресираше го. Той обича това куче. То понякога сякаш предусеща пристъпите му и започва да вие. Имам чувството, че Смъртта обикаля над Джъд и дебне, а Звездец я прогонва от него. Веднъж Додона не била наоколо, кучето я намерило и я довело при момчето – няколко секунди, преди да започне пристъпът. Не можа ли вещицата да избере друго – пълно е с кучета в Слънчевград! Ловджийски, домашни, бездомни, има дори циркови! Защо точно Звездец?

  – Доколко можеш да се довериш на Джуджилейла? Ти каза, че тя е твой аватар, макар че не съм сигурна, че разбирам много добре смисъла на тази дума. Ти вече ми обясни, но въпреки това…

  – Обясних ти и не веднъж! Още в Бергамо, когато бяхме в другата Книга. Но ти не помниш.

  – Имам някакви спомени, но смътни. Помня площада, някакво чудовище, което се опита да ме отвлече и динозавъра с перото… И че имах криле. Но сега нямам.

  – Тук все още не си се преобразила. След като Вергилий хвърли перото и улучи Часовника, всички преминахме в тази Книга, а другата изчезна. Аз съм виновна, направих погрешен избор. Мисля, че перото ни прехвърли, за да ни спаси. Не знам защо избра точно нас – да бъдем последните, дошли тук. Знам само, че преминахме през Вратата над Зли рид. Тръгнахме заедно, но пристигнахме поотделно. Перун попадна в най-ранно време, аз – в малко по-късно, а ти си една от последните. Преди нас е имало и други. Много други. Част от тях са се появили тук след Прегрешението. Други – по-късно. Накрая Вратата беше запечатана и вече никой не може да премине. Отникъде. Нито пък да си тръгне оттук. Но има нещо. Нещо, което ни притегля едни към други. И в крайна сметка пак ще се окажем събрани на едно място, сигурна съм. Както в Бергамо, в другата Книга. 

   – Мислиш ли, че Джуджилейла има пръст в изчезването на брат ти? Ако той не се появи утре на Церемонията, тя остава единствената жива наследница на царското семейство.

  – Възможно е – каза замислено Илинда. – Тук тя минава за моя далечна роднина. Всички виждат приликата между нас, въпреки разликата във възрастта. Аз не съм забравила, че в другата Книга тя се опита да ме убие. Перун също не е забравил. Но нея вече я разпитаха за изчезването на Дъждбог. Не изглежда да е причастна. Поне не на пръв поглед.

  – Нужно ли е въобще да се тричат кучета на Церемонията? Доста е жестоко!

  – Знам, но това е част от ритуала. Най-добре е жертвата да е кръвна, но Перун направи компромис. Това е най-добрият възможен вариант. Важна е емоцията, страхът, който изпитва животното или човекът. Преди Перун на езерото са принасяли човешки жертви. Давали са поръчение на хората, което те трябвало да занесат на Водния дух или на Господаря на подземния огън Куцулан. Хвърляли са пратениците един след друг в езерото, от ръба на платото върху забучени в подножието остри копия или във вечния огън на Капището. Тези, които оцелявали и излизали от езерото, не умирали от раните си от копията или от изгарянията на огъня, били приобщавани. Казват, че в подножието на планината има пещери и дълбоки подземни пропасти, където били затваряни провинилите се в нещо жители на Планината – оставяли Куцулан да реши как да ги накаже. Нощем още се чували виковете за помощ и стенанията им. Перун отмени това варварство. Сега вместо да се убиват хора, се трича куче. Едно куче! Джуджилейла го избира. Кучетата плуват бързо и обикновено оцеляват. Само дето се плашат. Доста се плашат! Някои от тях дори се изпускат от страх. Казват, че Куцулан отдавна вече го няма, но в езерото има нещо, някакво магическо същество, което дави хора и животни и е много опасно. Някои кучета изплуват оттам буквално разкъсани на парчета. Търсили са го, но проучванията на езерото не показват нищо. На дъното има само пясък, тиня и вкаменена смола. Понякога чудовището не се появява и кучетата изплуват. Но Приобщаването все едно става. Това езеро е изключително странно. Учените казват, че не е възможно да е толкова пълноводно, защото в него не се вливат реки. Подхранва се само от дъждовете и топенето на снеговете напролет. Но по време на Церемонията увеличава двойно обема си. Никой не знае откъде идва тази вода. А Белинда…

  Златина видя страданието, което се изписа на лицето на Илинда и сконфузено млъкна.

  – Какво ще облечеш за Церемонията? – попита нехайно тя, за да наруши неловкото мълчание. – Ще носиш ли Короната?

  – Да, налага се! И аз, и Перун ще сме в пълни царски одеяния.

  Илинда вдигна една от ризите – широка, дълга, с тесни ръкави с маншети, извезани с червена сърма. Ниското деколте беше с дълъг прорез с копчета и украса от сърмени ширити. Долната част на ризата също беше декорирана – с триъгълници, кръгове, стилизирани птици, дървета и цветя.

  – Всичките ми дрехи са ръчно тъкани и с шевици – каза тъжно царицата. – Толкова са красиви, а не мога да им се зарадвам! Додона ми е разказвала с часове за значението им. Ето това – тя посочи два златни, кръстосани един върху друг кръста, – е елбетицата. Просто осем чертички, излизащи от една точка, а колко символика има в тях! Четирите основни и четирите допълнителни посоки на света, кръговратът на природата с четирите сезона – означават закрила, хармония, връзката на човека с природата – и това само в два преплетени кръста! Ами канатицата! – Илинда вдигна долния край на ризата, извезан с червени триъгълници. – Обикновени триъгълници, а означават толкова много, в зависимост от това как са съчетани – криле, костенурка, семейство, род… С няколко триъгълника, свързани в прогресия, можеш да опишеш живота на цяло поколение!

  Илинда хвърли ризата върху леглото, седна на ръба и покри с длани лицето си:

  – И каква полза от тази вековна традиция! Всичко ще изчезне, защото след нас няма да остане никой! Всичко е напразно! Джъд може да умре. Може и да оцелее, но да няма деца. Перун няма наследници, децата в лицея стават все по-малко, всяка година закриваме паралелки. Изчезваме, Златина! За какво учихме? Та аз съм микробиолог, за Бога? И какво правя сега? Вместо да изследвам маймунската треска, господарувам! И не мога да имам деца. Искахме да спасим света, а не можем да спасим дори себе си! Не съм в състояние да помогна и на собствения си на брат! Той беше здрав в предишната Книга! А сестра ми беше жива! Какво се обърка? Аз съм виновна за всичко! За всичко!

  Царицата се просна по лице на леглото и се разрида. Златина я погали по белите, копринени коси, вдигна разплаканото ù лице към себе си и отметна черния кичур от челото ù. После каза твърдо:

  – Ще намерим решение. Сигурна съм! Ти си перперуна. И си царицата на моята страна. Вярвам в теб! Ти си най-добрата ми приятелка. Напълно заслужаваш короната, която носиш!

  Златина взе златната диадема с прикрепена на нея дълга бяла везана кърпа и я вдигна високо нагоре. Рубините и перлите, обсипали кръжилото, тихо проблеснаха. Отгоре короната беше съставна – нещо средно между египетски пшент⁷  и сокай⁸ – имаше бяла и червена част, златни висулки отстрани и подбрадник от златни монети в два реда, прикрепен за кръжилото.    

  – Това е короната на цариците на моя народ и нашият цар я връчи на теб. А той е живял много дълго и в много Светове, затова рядко греши. Ти си достойна да я носиш, както и възстановената огърлица на царица Гордяна. Ти си моята червено-бяла мартеничка и да не си посмяла да се отчайваш! Чу ли? Додона ми е разказвала, че в другата Книга, по време на турското робство, на българките не се е разрешавало да носят сокай, защото, заради тежката метална украса, главите им били винаги гордо вдигнати нагоре и така приличали на царици. Е, ти не приличаш на царица, ти си царица! Така че утре ще навлечеш всичките тези труфила и ще отидеш на Церемонията, без да мрънкаш и да се оплакваш. Ще изтърпиш цялата тупурдия, ще прибереш Звездец, цял и невредим, в кучешкия му палат да чака Дъждбог, а после ще продължим да търсим брат ти и няма да се откажем, докато не го намерим. Аз, Златина Първа Никоя ти давам честната си скаутска дума!

  Илинда се усмихна през сълзи и прегърна приятелката си:

  – Ще намерим Дъждбог, нищо друго няма значение!

  – Така те искам, партньорке! – каза Златина и тръсна великолепната си златна коса.

  Двете се засмяха.

                                                                                 /Следва/       

1. Силях – мъжко украшение – кожен пояс с прегради за поставяне на нож, пищови, тютюн

2. Прочелник – празнична обредна диадема с висулки и скъпоценни камъни

3. Наушници – бижута за уши, които, за разлика от обеците, не се слагат на ушите, а се прикрепят с шнур и куки през забрадката и увисват от двете страни на ушите

4. Крондил – платнена ивица през челото, украсена с разноцветно боядисани пера

5. Гривица – завито паче перо

6. Тричане – (бесене на кучетата, цирене\церене на кучетата\кундене) е обичай с неизвестен произход, включващ различни форми на ритуално насилие, целящи здравна профилактика при кучетата, изпълняван на празника Чист понеделник (наричан поради това и „Песи понеделник“) – понеделникът от т. нар. „Тодорова неделя“. Според народното вярване, този обичай цели да предпази домашните кучета от болестта бяс. Известен е главно в Източна и Южна България, както и в някои части на Централна България. Б.а – в романа всички ритуали се изпълняват не на дните според народната традиция, а в седемте дни след Игнажден. Дните от Игнажден до Бъдни вечер се наричат още „мъчници“, заради родилните мъки на Божията майка. В романа и седемте дни са „мъчници“, защото са последните от Книгата на Омагьосаната планина.

7. Пшент – Съставна корона в Древен Египет, комбинация между Червената корона на Долен Египет и Бялата корона на Горен Египет. Носенето на Съставната корона в символизира могъществото и властта на фараоните над целия Египет. На двойната корона е изобразена кобра, готова за атака, символизираща Уаджет (богинята-покровител на Долен Египет) и лешояд, символизиращ Нехбет (богинята-покровител на Горен Египет). Много от египетските фараони често са изобразявани само с една от короните, по-рядко се срещат сцени, в които носят Съставната корона (Пшент). Символизира властта на ,,Двете земи" (Горен и Долен Египет).

8. Сокай – български женски невестински накит за глава от българската носия. Бива месал с ажурна шевица, с геометрични или растителни мотиви и родово-племенни знаци в композициите; затворен обръч с цветни емайлни петна или цветни стъклени едри зърна; елипсовидна дъска с дупка и множество висящи над ушите накити от ситни сребърни монети, мъниста и други. Повсеместно забранен от църковните и турските власти, тъй като жените наподобявали търновските болярки.

Източници: http://badamba.info/BySource/resume.html,

                      https://www.parvanov.org/trevnenski-sokay-produljenieto/,

                      Уикипедия