10.06.2023 г., 18:54 ч.  

 5. Хомо Коронус. Аз. Ден първи – Песи понеделник. Разковничето 

  Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други
424 0 0
Произведение от няколко части « към първа част
12 мин за четене

                                                                Мадара, Пещерата на нимфите

 

  Въпреки горящия огън, в светилището беше станало хладно. От процепа под скалите се промъкваше дрезгава предутринна светлина и вееше влажен студ. Джъд се премести по-близо до стената и се зави с края на зейрата. Но не успя да заспи отново.

  Заедно със здрача една сянка се плъзна от преддверието, затиснато с камъка, пропълзя по стената до одъра, увеличавайки се застрашително, после се уплътни, сгъсти се и скоро пред момчето се появи слаба, прегърбена бабичка с бели, чорлави коси и белези по цялото сбръчкано лице. Беше облечена в щирока избеляла роба с неопределен цвят, обшита с цветни мъниста, тъмнокафява кадифена пелерина със сърмени пентаграми, а на главата си имаше тъмна качулка, която явно ù беше голяма, защото непрекъснато се смъкваше.

  – Магия, дребен! – изхихика бабичката, тръшна на масата една обемиста торба, появила се сякаш от нищото, развърза я и започна да вади от нея разни неща и да ги нахвърля по пода, в края на одъра, където все още съненото момче лежеше свито на кравайче, а някои пакети направо набута под масата. Торбата сякаш беше бездънна, защото колкото и да вадеше от нея, продължаваше да изглежда издута и пълна догоре.

  – Рогът на изобилието, господарче! – каза презрително Джуджилейла. – Бас ловя, че сега някъде наблизо на някого някои неща хич, ама хич не му достигат. Не съм ги откраднала, ако това си помисли! Просто всяка магия си има цена. И някой трябва да я плати, нали така? Два пресни самуна, заквасени с хмел, от пекарната на двореца – топли-топли; в гърненцето има агнешко задушено с леща, подправено с анасон, от кухнята на Додона, както и печено козе месо; буца прясно масло от мандрата на Трянчол, шишето пък е пълно догоре с кумис1, безалкохолен! Какво има още? Да, плодове от Зимната градина – ябълки, череши, смокини… Има дори и от любимите ти къпини, въпреки че не споменавай за това пред Сабазий, не иска и да чуе за тях, хи-хи! Виж как те глезя само! Макар че ти не заслужаваш, хич не заслужаваш! Много си високомерен, дребен! Аз това, Илинда онова – сестра ми, та сестра ми! Фукльо! Какво още? Две топли одеяла, възглавница няма, много искаш, тя, торбата на Джуджилейла е дълбока, но не е бездънна, ти какво си помисли?

  Вещицата продължаваше да мърмори и да трупа неща по пода, докато накрая „рогът на изобилието“ явно изчерпа капацитета си, защото торбата се сбръчка като балон, от който са изпуснали въздуха, обемът ù намаля наполовина и сега тя изглеждаше съвсем празна. Бабата я сви на четири, пъхна я в огромния джоб на робата си и впери неочаквано жив зеленикав поглед в лицето на все още замаяното момче.

  – Какво зяпаш? – изписка тя тържествуващо. – Защо ли си правя труда въобще? Ако не беше толкова знатен, сега да лежиш на дъното на някой мътен поток или в някоя пропаст – съвсем мъртъв! За какво ми е още един храненик? Баба Яга ще ми викат, а? Аз съм по-млада и от сестра ти, но проклетата Врата ме върна назад. Илинда може да си избира възраст, Додона може дълго да си стои на една, а аз – не! Не е честно! Но аз няма да те ям, нямааа, ще те запазя! Може пък да те изтъргувам, щом си болярче, а? Да те разменя за нещо ценно, ако с Приобщаването не се получи. Ти само трябва да слушкаш и да не се опъваш много, защото мога и да размисля, нали? Да те сваря с трюфели и мащерка, а после да те опека на шиш и да те изям, без да те угоявам предварително!

  В очите на старицата проблесна лудост. Джъд уплашен се дръпна назад.

  – Стой мирно, папкай обилно, за да не ми смъкнат от цената, пий си от лекарството и няма да имаме проблеми – каза успокоително бабичката с дрезгав глас, в който се промъкваха нотки на нетърпение, а Джъд усети как тръпки плъзват по цялото му тяло. – Отмъкнах още едно шише от стаята на Гавриил, така че засега имаш достатъчно, после ще му мислим. Сабазий още не се е събудил. След малко ще изгрее слънцето и той ще се съживи. И това няма да трае дълго, не, няма да трае дълго, само до края на деня. Да не си и помислил да се сприятеляваш с него и да го молиш да те пусне! Довечера пак ще се вкамени и край, господарче, оставаме само ние двамката! Хи-хи! И запомни – през деня той е Загрей, а през нощта – Сабазий, най-добре го наричай така, защото иначе може много да ти се разсърди. Досега сигурно ти е прощавал, но вече знаеш – аз ще му кажа, ще му кажа, че знаеш!

  Джъд не беше проговорил и дума, защото се надяваше старицата бързо да се изприкаже и да си тръгне. Иначе планът му щеше да се провали. Но сега любопитството му взе връх и той попита:

  – Защо великанът има две имена?

  – А, ти си можел да говориш, вече си мислех, че си си глътнал езика от страх! – изкиска се вещицата. – Ще ти кажа, макар и да не е твоя работа, хич не е, но от мен да мине! Пък и ти няма да разбереш, няма! Защото е хтонично-соларно Същество, затова!

  Джуджилейла с мъка изговори сложните думи и погледна тържествуващо към дванайсетгодишния хлапак.

  – Защо да не разбера? Додона ми е разказвала за това. Означава, че е от Подземния и от Небесния свят едновременно и че се състои от камък и от слънце. Въпреки че не знам как това е възможно. Нали слънцето ще разтопи камъка?

  – Хич не се и чуди! Още си малък, за да ги знаеш тия неща! – сопна се вещицата. – Достатъчно е да проумееш, че с него шега не бива. Не се опитвай да го разиграваш! Нито пък мен. Ясно? И внимавай с братята му утре! Те може да не са толкова умни като него, но понякога са доста свирепи, доста! Разбра ли, дребен?

  Старицата се врътна около оста си, превърна се отново в сянка и изпълзя под камъка навън.

  – Как ли пък не, бабичкерке! – измърмори ядосан Джъд и щом тя изчезна, скочи пъргаво и започна приготовленията.

  Сви едното одеяло във формата на човешка фигура приблизително с неговия ръст, наметна го със зейрата, сложи шапката си отгоре, където трябваше да е главата му, и нагласи всичко да изглежда, сякаш е заспал.

  – Имаш шапка – имаш глава! Дребен съм бил, ха! Малечко-палечко си знае работата – си каза доволно той, после се приближи до кратера и започна да го оглежда.

  – И кога ли пие къпинчовецът, щом вечно спи? – зачуди се малчуганът и чукна няколко пъти по издутата глинена повърхност. Кънтеше на празно.

  Съдът беше огромен, почти три пъти ръста му, но за великана явно количеството, което побираше, беше само, колкото да не умре от жажда. Всъщност той използваше кратера, за да загребва вода от потоците, щом е навън, а иначе го пълнеше с разредено вино от една гостилница на джуджетата край Клисура. Там правеха невероятно вкусна ечемичена бира, сладка медовина, боза от просено брашно, както и цели печени волове, които великанът много обичаше – наричаше ги гальовно „шишчета“ и ги поглъщаше на една хапка, с питки от джулюн2, потопени в препържен чеснов доматен сос с много подправки. Той не пропускаше да се отбие в тази забележителна гостилница винаги, щом се събудеше, въпреки естествената неприязън, която изпитваше към джуджетата и към всяко същество с размер, по-малък от планина.

  Джъд се покачи на масата, хвана се за ръба на кратера и внимателно се спусна вътре.

  – Ако ме залее с разредено вино, ще се удавя! Трябва да се измъкна, преди да го напълни. Добре, че тук няма вино. Спомена, че на връщане от езерото ще отиде някъде, за да го напълни. Трябва да изляза преди това!

  Той се опита да се изкатери нагоре, опирайки лакти в грапавите стени на съда и успя да подаде глава навън.

  – Мога да се изкача, но ще ме види – много е широко и няма капак. Какво да правя?

  Спусна се пак долу, седна на дъното и се замисли. Поразрови се из силяха си. Имаше сгъваемо ножче, което носеше винаги, когато излизаше сред природата. Илинда не беше съгласна, защото се страхуваше, че при някой пристъп може да се нарани, но сестра му си е такава – всичко забранява. Ами ако се загуби и срещне вълк? Нали трябва да има някакво оръжие! И ножчето му помогна да си накъса лук, за да не умре от глад вчера. Но тоя лук…

  Наръкавникът на ризата му беше нагънат и някак издут. Той го отпретна и с изненада откри в сгъвката стръкче детелина, увехнало и сбръчкано, но съвсем цяло и невредимо. Явно детелината се беше вмъкнала в ръкава му, след като къпинчовецът го бе обърнал с главата надолу.

  Какво му разказваше още Додона? Разковничето може да отваря врати, да показва невидимото, а ако го увиеш около китката си като гривна, може и теб да направи невидим. Значи ще успее да се измъкне и без кратера!

  Той се закатери пак нагоре по съда, изскочи бързо и се втурна към камъка, затиснал входа на пещерата. Докосна огромната канара с цветето, но нямаше резултат. Внезапно скалата затрепери. Клепачите на статуята и крайниците ù се раздвижиха. Сабазий се събуждаше.

  Джъд с два скока се озова на масата, грабна няколко каменни пирамидки, хвърли ги вътре  и скочи отново в кратера. Една гигантска ръка отмести камъка от входа. Огромно варовиково око с обрасла с мъх и лишеи вежда над него и с мигли – ели и борове с извити върхове, се залепи до отвора и надникна вътре. Видя одъра с чучелото на него, примигна и се отдръпна. Ръбестата длан на великана се вмъкна в пещерата и започна да шари навсякъде. Докопа кратера и го измъкна навън.

  Джъд притаи дъх. Къпинчовецът потопи съда в извора, напълни го до средата с вода и го окачи на колана си.

  Момчето стоеше примряло и цялото мокро върху камъните от пирамидките, натрупани на дъното. Стигаха, само колкото да държи главата си над водата. Нещо плуваше до него. Детелината! Беше поела от водата и сега изглеждаше съвсем свежа и зелена, като току-що откъсната.

  „Разковничето има свойството да изпада в анабиоза и дори откъснато и изсушено, може да възвърне свежестта и свойствата си. При ниски температури замръзва, без да изсъхва, а при затопляне се възстановява за няколко минути. Щом слънцето се скрие зад облак, свива цветчетата си, а щом бъде отново огряно от слънчевите лъчи, ги отваря“3, сякаш чуваше гласа на берегинята Джъд.

  Той взе цветето и уви стъблото му около китката си. Ръката му изчезна. Наведе лице, за да види отражението си във водата – лице нямаше. Беше станал невидим.

  Кратерът се разтресе и водата се заплиска около него. Загрей беше тръгнал към Езерото на нимфите.

                                                                      

                                                                                    /Следва/

 

 

     

1. Кумис – древна тюрко-монголска напитка от ферментирало мляко от кобила, наподобява в известна степен айряна и кефира. Някои видове кумис съдържат по-голямо количество алкохол (0,2 % до 2,5 % етилов алкохол), което може да доведе до опиянение. Траките са използвали кобилешкото мляко за пиене и се предполага, че също са правили кумис от него.

2. Джулюн – воден кестен или дяволски орех. Източник: https://sparotok.blog.bg/politika/2011/11/30/kakva-e-bila-hranata-na-trakite.859383

3. Съчетала съм свойствата на разковничето /четирилистна водна детелина/ и безсмъртничето /родопски силивряк, жълт смил/, наречено още Орфеево цвете. Източник: https://betty.bg/tajnata-na-orfeevoto-tsvete/

 

 

 

» следваща част...

© Мария Димитрова Всички права запазени

Закъсняла Вергилиева песен на Мишелъв, която той изпълни на развален френски вместо сватбена клетва към Мърколинна дьо Шевролет, малко преди тя да стане Нейно Величество Мърколинна Жарконска под Казан/òва/
Бонбонена бомба си, маце – на макс,
с теб моята пломба изпада в екстасс!
Изгризана книга наече ...
  378 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??