30.06.2019 г., 23:33 ч.

* * * 

  Проза » Писма
850 3 4
2 мин за четене

Плувам в моя измислен свят. Свят, сътворен от теб, по твоите правила.

Следвам те...

На две крачки съм след теб. Трябва само да се обърнеш и да протегнеш ръка.

Аз съм твое продължение. Съвкупност от образи, сътворен от всяка буква, 

всяка думичка, която си ми казал.

Хиляди разговори... нито едно докосване.

Слушам те...

И ставам все по мъничка.

Загубвам се... Намираш ме.

Пропадам... Вдигаш ме.

Топлина...

Ти си навсякъде.

А, аз къде съм?

Затворена в твоите ириси. Крещя от там.

Кога ще ме чуеш ?

Ако за миг ме беше видял, ако за миг ме беше почувствал,

щях да съм вече сълза, солена, пълзяща по теб.

Но... не съм. Плувам в твоите ириси. И... ми е хубаво.

Обичам те!

"Всичко е казано

Тук ме закова.

Нима играта на думи започва от начало?

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=nVlVUmUjp2g

 

© Сиси Сиси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ефирно и крехко!
    Без много думи е казано толкова много Чудесно е.
  • Благодаря, момичета. Ади, Мария
  • Трудно е да вържеш мисълта си с тази фина като леко издишване картина от чувственост. Всеки възел би бил грозен и смешно груб на фона на тази ювелирна словесна нежност, а и как да го направиш, ако си респектиран от това съвършено начало...
    Аплаузи и цветя от сърцето за теб!
  • Ето го и поредното вдъхновение!
    Момичета, продължаваме!
    Сиси, закова ме
Предложения
: ??:??