30.06.2019 г., 23:33

* * *

1.4K 3 4
1 мин за четене

Плувам в моя измислен свят. Свят, сътворен от теб, по твоите правила.

Следвам те...

На две крачки съм след теб. Трябва само да се обърнеш и да протегнеш ръка.

Аз съм твое продължение. Съвкупност от образи, сътворен от всяка буква, 

всяка думичка, която си ми казал.

Хиляди разговори... нито едно докосване.

Слушам те...

И ставам все по мъничка.

Загубвам се... Намираш ме.

Пропадам... Вдигаш ме.

Топлина...

Ти си навсякъде.

А, аз къде съм?

Затворена в твоите ириси. Крещя от там.

Кога ще ме чуеш ?

Ако за миг ме беше видял, ако за миг ме беше почувствал,

щях да съм вече сълза, солена, пълзяща по теб.

Но... не съм. Плувам в твоите ириси. И... ми е хубаво.

Обичам те!

"Всичко е казано

Тук ме закова.

Нима играта на думи започва от начало?

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=nVlVUmUjp2g

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиси Сиси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ефирно и крехко!
    Без много думи е казано толкова много Чудесно е.
  • Благодаря, момичета. Ади, Мария
  • Трудно е да вържеш мисълта си с тази фина като леко издишване картина от чувственост. Всеки възел би бил грозен и смешно груб на фона на тази ювелирна словесна нежност, а и как да го направиш, ако си респектиран от това съвършено начало...
    Аплаузи и цветя от сърцето за теб!
  • Ето го и поредното вдъхновение!
    Момичета, продължаваме!
    Сиси, закова ме

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...