18.07.2014 г., 9:33 ч.  

* * * 

  Проза
452 0 0
Ситните капчици дъжд изчезнаха мигновено, щом се приближих до прозореца и леко дръпнах передетата, а след това се отдалечих и седнах на масата да решавам своите задачи, които ми бяха дали учителите преди много време. Сега вече съм на 22 години и това няма значение, защото, когато ме видят, че съм пораснала и съм по-голяма от тях, просто ще седна пред тях на един стол, а на бюрото ще сложа книги и тетрадки, които ще раздам на учениците.

© Надя Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??