18.07.2014 г., 9:33  

* * *

746 0 0
Ситните капчици дъжд изчезнаха мигновено, щом се приближих до прозореца и леко дръпнах передетата, а след това се отдалечих и седнах на масата да решавам своите задачи, които ми бяха дали учителите преди много време. Сега вече съм на 22 години и това няма значение, защото, когато ме видят, че съм пораснала и съм по-голяма от тях, просто ще седна пред тях на един стол, а на бюрото ще сложа книги и тетрадки, които ще раздам на учениците.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...