10.10.2015 г., 20:16

...

805 1 0
2 мин за четене

...

 

Когато обереш лозата, обрана ли е тя?

Когато късаш плод, плодът ли късаш всъщност?

Обираме това, което смятаме за наше.

Крадем и присвояваме - не го берем, не го откъсваме.

Разделяме го.

Крадем талант, любов и чувства, за да не ги родим.

Присвояваме доброто, обсебваме мечти.

На гръб живеем. И го смятаме за наш, защото сме се накачили.

...Едно дете ми поиска стотинки за карамелени бонбони.

Беше красиво, с дълга коса, от спорт се връщаше май.

Носеше раница.

Купих карамелени бонбони. Щипнах го по бузата.

- Георги се казвам - каза ми то.

Името е гордо. Победоносно. А няма пари за бонбони.

Гледам го - върви и дъвче, ще расте и ще умнее. Ще злобее после.

Обереш ли младостта, нея ли обираш?

От народа си крадеш ли, твой ли става той, окраден?

Смяташ, че е твое всичкото това, което не ти принадлежи.

Защото друг ще те изпревари, ще го вземе, ще го има вместо теб.

Възприемаш го за справедливо, справедливостта е джобно ножче, всеки го носи у себе си за самозащита. Срещу тези, които не крадат. Измисляме си свят, в който ние сме добрите.

Значи, мисля, възприехме се за богове.

А те ни носят на гърба си.

Търпят ни, засега. Уви. 

Дали?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...