Щ
Име си няма, но си има посвещение.
На Боряна
Ще целуна слънцето. Ще се сгуша в облаците. Ще се гмурна във въздуха и ще поема дъх с целите си гърди. Ще танцувам по заледено езеро, а нозете ми едва ще докосват повърхността му. Ще докосна с крилата си моя любим. Ще седна на най-високия клон на най-високото дърво в гората и ще гледам. Ще се радвам на вятъра. Ще танцувам със самодивите и ще плувам с горските нимфи. Ще лудувам с дриадите. Ще отида до морето и ще пея с русалките. Ще се слея с вечността. Ще почувствам радостта на цветята и тъгата на дърветата. Ще попия мъдростта на книгите. Ще отпия от любовта. Ще се разтопя в прегръдката на нежността. Ще бъда сътрапезница на щастието. Ще вкуся целувките на успеха. Ще усетя гнева на бурите. Ще позволя на нещастието да нарани сърцето ми. Ще разреша на тъгата да ме открадне и да ме скрие в своя дворец. Ще се науча на търпение. Ще се порежа с кинжал, а после ще опитам кръвта си. Ще излекувам раните си с усмивките на птиците. Ще споделя страхове ...