9. Облаци над водата

Водата разплита косите си и къпе очи в утрото. Облаците се оглеждат в нея като душите на ангели и я молят за прегръдка - поне за миг. Водата затваря очи, скрива се в перата на облаците и заспива в прегръдките на зениците им като дете в люлка.

— Може ли да те прегърнем нежно – питат те и слизат ниско над планината.

Разперват криле и кацват върху душата на водата. Да я скрият като воали от погледите на времето само за миг. Да я превърнат в усмивка, да я откраднат от света нежно, за да остане спомен завинаги.

Облаците над водата търсят съкровище между миналото и настоящето в скрити спомени за нежност между небето и земята. Небитие в битието? Обич извън реалността? Или просто облаци над водата пред очите на една тъжна жена.

— Останете още за миг – моли водата.

Тя помни нежността на небето, прегръдките на вятъра, усмивките на слънцето. Навярно и моите усмивки и сълзи, но мълчи. Като жена с достойнство и гордост, която крие разкъсано от мъка сърце под усмивки – облаци над водата в утрото.

Водата може би е нежна вечна душа, носеща болката и обичта в себе си като бисери. Дали я споделя с облаците, когато иска да избяга от себе си? Като мен днес.

— Какви прелестни облаци! – възкликва млада девойка, сгушена в прегръдките на любимия.

— Като дантелен сватбен воал! – шепне той в ушите ѝ нежно.

Облаците над водата се усмихват нежно. А аз крия сълзите си в синия шал.

автор - Илияна Каракочева (Ина Крейн)

из книгата "Нежно" - издателство "АртГраф" - 2023 г.