- Ще се развеждам, Миче.
- Пак ли?! Нещо напоследък не ви вървят нещата. Този път защо?
- Ами... нали ме знаеш каква съм, като си наумя нещо и, докато не стане на мойто, не мирясвам. Моят знаеш ли какво ми каза?! Че аз, с моята шопинг терапия, трябва на психотерапия да ходя. На луда ще ме прави той. Знаеш ли как ме хвана яд на него? Последния път, когато съвсем случайно намерих парите, дето ги беше приготвил да купува кола, а аз без да искам, на връщане от работа, се забих в мола и...
- Какво толкова пък си пазарува?!
- И ти като него, същата си. И тогава ми забрани да пазарувам с такъв размах, представяш ли си?! То икономическа криза има, той коли ще ми купува! Вкарах го у криза, да види какво им е на хората. За едни, значи, да има, за други – не. Айде, моля ти се. Каза, че ако още веднъж похарча толкова много пари за глупости, се развеждаме.
- И ти какво?
- Е, какво, какво? Като си нямам късмет... До нас откриха един магазин и се заплеснах... малко обаче. Кога поглеждам колко е часът и колко пари са ми останали... Добре, че е до нас, пари за такси нямах даже и в картата. Ама знаеш ли как са го заредили - нали е нов, всичко има, ти казвам. Прибирам се и той от вратата:
- Къде беше?
Никога не е бил такъв. Заради една кола... Аз ли съм по-важна или колата, кажи ми? Мъже! Ами сега? Но този път си харчих моите пари, не неговите, дето са общи. Помислих си да му кажа, че пак съм била по магазините, ама нали ме предупреди... за развода и аз мълча.
- Къде беше, те питам?
- На кафе.
- С кого?
- С... Лили.
- Лили до преди малко беше тук, искаше да те изненада.
Изненада ме! Тая няма ли телефон, изненади ще ми прави? За нея магазини няма ли, вместо да виси да ме чака; какви жени, бе?! С моя какво са си говорили, чудя й се! Заради него научих няколко думички, за да му доставя удоволствие. Карбуратор, хеттрик, Шумахер, 12-а позиция, Голям шлем - ей такива глупости. И всичко - заради него. Той ме пита:
- Кажи нещо, как изкара деня?
- Много ми е притеснено, че Шумахер е на 12-а позиция. И се чудя тази година кой ще спечели Големия шлем.
Хеттрик и карбуратор малко ги бъркам, затова по-рядко ги използвам в разговор, но то с него един разговор, мани, мани. Като му обяснявам какви чанти от естествена кожа има в магазина до работата ми и как ми иде да си ги купя всичките, само поклаща глава. Няма да каже: „Ами купи си ги бе, мило, да си имаш за всеки тоалет по една.” Той мисли, че е така - една чанта за всичко. Това да не е пазарска бе, ей. Ама си трая, защото - и да му обяснявам - няма да разбере, що да си късам нервите?
И взех да го лъжа, за да не ми се разсърди. Все ми повтаря, че не го чувам какво говори, че го нямам за нищо... А не е така, просто не трябваше точно до нас да откриват пусти магазин за дрънкулки разни, като знаят каква... какви са жените...
- И какво?
- Ами... казах му, че имам любовник.
- Ти си...
- Е, по-добре ли е да знае, че не го зачитам за нищо? И, каквото и да ме помоли, аз си правя, каквото си наумя? Нека мисли, че има някой, който... ще ми купува всичко. Не, нека мисли, че друг ще ми дава да си харча, за каквото си искам, без да ми държи сметка. Нека му е! Така му се пада! И знаеш ли какво ми каза?!
- Ти и любовник?!
Аз освен себе си, не съм обичала никой друг. Викам му:
- Ти няма да повярваш. Както си пазарувам и един мъж... се приближи до мен. Възхитен бил от мен, от финеса ми, от походката. А не като теб!
- И сега се развеждате, защото си имаш, по-точно нямаш любовник, така ли да разбирам?
- Не, развеждам се заради Лили, щото, ако не беше ми извъртяла този сюрприз... Обаче, май ме проревнува, защото каза, че ми дава последен шанс. Мисля да му простя, как мислиш... или?! Но като се замисля, така съм свикнала с него... Ако се разделим, така ще ми липсва... пазаруването... просто не знам, май ще остана с него. Дали верно да не отида на психотерапевт? Какво ще ме посъветваш? А, щях да забравя, остави другото, но утре откриват нов мол, искаш ли да отидем... само да погледаме, а?! Няма да пазаруваме... много.
© Светлана Лажова Всички права запазени