Аромати на билки изпълваха стаята  и като ручейчета се стичаха по студеното стъкло. Момиченцето едва дишаше под пухкавото одеяло. На горещото му чело мокри след температурата косъмчета рисуваха странни ребуси.

    В това време домашните детски кошмарчета си шепнеха загрижени в ъгъла зад гардероба – договаряха се да не задълбочават страданията на приятелката си като се появяват тази нощ в съня й. Всички харесваха нейната прозрачна нежна кожа под плуващите сенки на гъстите мигли. 

   Изведнъж, най-немирното кошмарче направи предложение да покажат нещо необикновено в съня на момичето – любимата му приказка за аленото цвете. Опитваше се да обясни, че това за всички рошльовци-кошмари може да е много сложно изпитание, но след него те ще излязат закалени и ще могат да се появяват в сънищата даже на бащата-лекар. Той беше много важен човек, оперираше сливиците на децата и беше се нагледал на припадащи майки и баби. Нищо и никога не можеше да го изплаши! С това нямаше как да не се съгласят.

     И кошмарчетата започнаха да разпределят ролите, да тичат по пътечките на спомените на момиченцето, за да търсят подходящи дрехи.

     Два часа отлетяха като миг, но всички се справиха отлично. Само с някои декори беше трудно, защото момиченцето не беше виждало замък и нямаше откъде да се вземе такъв спомен. Наложи се да го строят с подръчни средства – съединиха оградата на съседите, парадното стълбище на театъра в града, вестибюла на градската библиотека и куличките на стария санаториум, около който момиченцето се разхождаше с баба си всяка събота.  Преуспяващият кошмарен художник изрови от някъде много блед и прозрачен спомен на замък от някаква книжка, наметна с нея сложната конструкция на малките кошмарчета и замъкът придоби наистина приказни очертания.   

    Идеята много се хареса на възрастните кошмари и те се втурнаха да помагат. Кошмарът-стоматолог все пак ги предупреди, че не трябва всички да се месят, защото само ще си пречат, а никаква полза няма да има за възпитанието на малките кошмарчета. Възрастните се съгласиха.

       И ето моментът настъпи!

    Малките кошмарчета започнаха да играят в съня на момиченцето «Аленото цвете». В началото изпълнителят на главната роля на Звяра беше много убедителен, но когато трябваше да танцува и да се превръща в красив и добър принц, трябваше много-много да се постарае. Публиката следеше спектакъла със затаен дъх. Кошмарчетата-сестри се опитваха да бъдат много внимателни, а кошмарът-баща беше готов на всичко за дъщеря си. Самата главна героиня изглеждаше така прекрасно, че дори майка й не можа да я познае. Кошмарчетата, които играеха рози и други цветя танцуваха превъзходно. Музикантите надминаха себе си в спазване на хармонията и мелодичността на фона за танците. Домашните съдове показаха пируети като най-талантливите балетисти. Родителите на кошмарчетата се просълзиха от гордост за своите чудесни деца.

       Когато принцът и красавицата ръка за ръка излязоха да се разходят в полето и около тях скачаха и летяха животни и птички, приветствайки щастливите герои, стаята се напълни с въздишки на щастие, бурни ръкопляскания и скрити целувки между най-старите кошмари, отдавна излезли на пенсия. Един от тях дори си спомни как юначно изглеждаше в ролята на звяра, когато се яви в съня на бабата на момиченцето – за известно време тя беше започнала да ревнува дядото от гувернантката на децата си. И макар това да продължи само две седмици, епизодът беше много приятен.

     Спектакълът на кошмарчетата завърши. Помощниците разглобиха замъка и отнесоха спомените по местата им. На улицата беше тъмно. В стаята също. Ухаеше на кошмарено удовлетворение. Изпотените стъкла леко потреперваха, а по тях се надбягваха ароматни къпчици.

      В стаята влезе майката на момиченцето. Носеше поднос с чашка чай, ягодово сладко и ванилени курабийки. И тъкмо да запали лампата, чу радостното любимо гласче с непозната закачливост в него:

      - Мамо, а коя е гувернантката?

     В ъгъла зад гардероба група домашни кошмарчета усмихнато и победоносно си плеснаха един друг рошавите длани.