14.03.2020 г., 20:22 ч.

А ти? 

  Проза » Писма
731 1 0
1 мин за четене
Аз съм твоята сянка. Следвам те смело по петите, макар и с тихи стъпки. Говоря ти, макар и без думи. Усещам те, дори да си далече. Знам повече неща отколкото предполагаш. И те разбирам...
Изглеждам тъжна, а вътрешно се усмихвам когато те видя. Изглеждам щастлива пред останалите, но те крия надълбоко в сърцето си. Чувам и твоето въпреки фасадата, зад която се криеш...Аз знам много добре, и виждам...
Не ме е страх...Ни най-малко. Аз цял живот се бутам между шамарите. А по някаква причина все не успяват да ме достигнат и да ме довършат. Няма и да успеят... Прекалено твърдоглава съм, за да се затрия някъде из все още краткия път на живота ми, където преди време пътищата ни се пресекоха...
Но сега е пролет...Природата се съживява. Идва нова надежда. Птиците се връщат, преживели тежката зима. А ние с теб? Преживяхме ли я? Или все още сме в прегръдките на онази есен? Израснахме ли поне малко в общия ни път? Задраскахме ли излишното в редовете? Научихме ли се да четем без думи? Все още ли сме ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Есенен блян Всички права запазени

Предложения
: ??:??