Абортът
Денят, в който установи, че е бременна, я хвърли в ужас и отчаяние... Каква ирония на съдбата. Стотици жени копнеят да станат майки и бременността за тях е най-големият божи дар, а при нея истински кошмар. Та тя имаше голям син, вече тинейджър, а сега тази бременност. Само това и трябваше... Защо Господ толкова често и припомня коя е? Защо поне веднъж не я озари с истинско щастие, ами постоянно я спохождаха бури и житейски неволи? Като дете тя бе "грозното патенце" в семейството, за разлика от сестра си, която освен красавица, бе и по- умна от нея. Нагледала се бе на семейни скандали и мечтаеше един ден да създаде най-доброто семейство. Да създаде, ама на... Ухажорите не бяха много, а на нея така и се искаше да стане булка. Не искаше и да си спомня как младежите идваха и си отиваха, а сърцето и се късаше от мъка, докато се появи Той - бъдещият съпруг. Много, много му не мисли, отведе го в гражданското и сбъдна мечтата си. Така или иначе, годините се изнизваха една след друга, живееше скучно, безинтересно, но не се оплакваше. Чувстваше, че човекът до нея не е най-подходящият, но си го уважаваше, поне до момента, докато един ден се появи Той - Вторият. Първият, Вторият - имаше много да наваксва... Нейните връстници що любов въртяха, а тя, нещастната, само двама мъже в живота ù. Първият - започна да пие и бие. Вторият - също пие, но не бие, а как ненаситно ù се радваше в леглото. Макар и по-късно, успя да опознае голямата, изпепеляваща и страстна любов. Защо не беше се родила по-рано, или пък той по-късно?! При тези обстоятелства нещата се замразяват само до тук. А бащата? Кой в случая е бащата? Тези въпроси измъчваха и без това обременената и памет. Освен в семейното легло, се вмъкваше и в чуждото. Съседите гледаха, кръстеха се и цъкаха с език в знак на отвращение. Съзнаваше за авантюрата, но как да се откаже от единствения мъж в живота ù, който я дари с толкова много любов и още толкова подаръци. Но такъв подарък определено не е очаквала. Чувствата бушуваха... Тя трябваше да скрие от Първия и да хвърли вината върху Втория. Ами той е, разбира се, колко разкрепостени бяха в леглото и той постоянно я уверяваше, че вече е негоден за баща. Това дете нямаше да се роди. То е обречено още при зачеването. Единственият изход е абортът. Живото същество щеше да обитава утробата на майка си само още няколко дни... Трябва да прояви твърдост. Стига сантименталности. Винаги сама се е оправяла в живота, ще издържи и този път. Планът вече е готов - ще сподели с Втория, ще го накара да се почувства виновен и отговорен. Ще я придружи до "касапницата" и след процедурата ще се завърнат ни лук яли, ни лук мирисали. Край на авантюрата. Решено - сторено. Планът бе осъществен много много по-лесно, отколкото бе очаквала... Колата се носеше по прашния път, утихнали, посърнали, прибираха се празни и двамата. Той с празни джобове и празно сърце, а тя с празна утроба...
Абортът, вместо да ги раздели, ги сближи още повече. Те вече имаха нещо свое, едно убийство, една голяма тайна, наречена аборт.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димка Първанова Всички права запазени
