АДЖЕБА

            Още що отворих вратата на кафенето и наскачаха всички насреща ми, сякаш идех от междузвездна експедиция:

-          Айде бе, Даскале, де се губиш? Сядай тук да кажеш, какво става сега, аджеба?

-          Аджеба става, аджеба – троснато им отвръщам, щото ми е писнало все на мен да ми ги  курдисват тия.

-          Как тъй, аджеба – изви глас бай Симо Политиката, замижал с едно око и като го отвори, залови здраво ръкава ми:  - хич, не я усуквай по даскалски, ами кажи, какво ни чака?

-          Единственото сигурно, набори е, че ни чака умирачката!

-          Абе ти що се правиш на „дръж ми шапката” – залови ме за другия ръкав Митьо Семето – затуй ли ги чете тия дебели книги, аджеба – и врътна свободната си ръка с дланта нагоре, досущ кат' Парцалев.

-          Там, аджеба, за сдаване на власт от богатите на бедните никъде не пише, Семе. Даже и Апостол Павел послания е написал до коринтяните, ефесяните, филипяните, солуняните и... абе и до столичаните, че господарите (монополите) са от Бога дадени и трябва да ги слушаме, да им робуваме и да им се подчиняваме.

-          Ти, аджеба, да не си станал капиталист, комунист, царист, бойковист или коза на кантонер – дръпнаха ми ръкавите и двамата.

-          Не, бе приятели, аз съм си същият, дето и последната си риза ще раздели с приятели, ама ако все така ми дърпате ръкавите, ще ми съдерете палтото и на никой няма да мога да го дам, аджеба!