На А.Л.

Отломки странни от сърца човешки

затрупват бялата пустиня на листа..

Изтлява някъде човек с насмешка

над опустошената своя душа...

От известно време желанието да пише не му даваше покой. Не една нощ, любимото му време за писане, сядаше да споделя с белия лист, но все безуспешно. Ненапразно го бе нарекъл „бял бизон“. Листът, като това величествено животно, повиташе безпощадно всяка идея.  

Вечерта заваля и излезе да се разходи. Винаги го правеше с ръце в джобовете и без чадър, оставяйки лицето си на гальовните, раждащи живот, дъждовни капки.

Скоро се озова пред „смеещото се камъче“. Любопитните ще го открият в Градската градина между Народния театър „Иван Вазов“ и Художествената галерия. Много от минувачите, погълнати от ежедневни грижи, на го забелязваха. Но усмихнатото камъче го зареждаше с положително настроение. И дори с идеи.

Случи се  и тази вечер. Настъпващата тъмнина прегърна улиците и запали, като лъч на Коледна надежда, прозорците по домовете. Прибрал се вкъщи, почти веднага седна отново пред листа. Този път „Белият бизон“ приятелски го очакваше и превърна мислите му в пълноводна река, следваща своето Дао.

Отскоро търсеше в интернет любима музика. Съвсем случайно попадна на клип, в който една божествено красива фея танцуваше хавайски танц. Който поне веднъж е посещавал тази страна, знае за неговата магия. За много хора, а и него самия,,най-красивите жени се раждат в Япония и на Хавайските острови. Когато за първи път видя клипа, остана поразен. Оттогава при всеки удобен случай отново и отново се връщаше към гледката в него.  

Омайван от видяното, се питаше наистина ли на земята  съществува прелест, която те пренася в описания в Библията Рай. Дали танцуващата красавица е само видение в неговото съзнание или реалност. Това момиче бе истинско природно творение и безценно съкровище за онзи, в чиито ръце съдбата ще пожелае да го приюти.

Гарваночерни къдрици, стаили красиво цвете в себе си, гальовно завиваха облите рамене. Плавно олюляващите се овални бедра се надпреварвата с грациозните ръце да рисуват нежно целуващите пясъка океански вълни. Нежнострастният танц разбуждаше в сърцата вековното чунство – Любовта. Неволно в съзнанието му се появи картина със заглавие от вечните Бийтълс:

Love is old, Love is new,

Love is all, Love is You

Огненочерните широко отворени очи на танцуващата  прелест разпитваха всеки „Някога обичал ли си? Спомняш ли си какво е Любовта? Защо тогава у теб е тихо и пусто??“

Знаеше, че неговото Дао няма да го отведе пред нея за да коленичи пред нея с думите „ Скъпа, благодаря ти, че те има1 Как да заслужа вест от теб „Зная за твоите чувства- Ти си различен от младите ми ухажори. Благодаря и за появилата се у теб несподелена обич. Подпис....“

Спря да пише. В главата му зазвуча присмиващ се вътрешен глас, жесгок и справедлив:

- Какво очакваш след признанието, че си я обикнал! Съгласен ли си да те нарече „изкуфял нахалник?“

„Белият бизок“започна да негодува:

- Свършвай! Тя едва ли ще прочете твоите думи. И защо да го направи това младо и изящно природно творение? Тя гради своето бъдеще и дано да открие любовта, описана от теб в „Пожелавам ти да познаеш “ Защо да се интересува, че на друтия край на земното кълбо диша някой, който я обича по своему... и нощем безназежзно пише за нея?

Той сведе глава пред справедливостта на белия лист. И разбра, че му остава едно единствено да и напиша  

- Аloha au iā ʻoe pēpē1 Aloha wau iā ʻoe1

Докато пишеше в слушалките му се редуваха любимите му  “Love Hurts” на NAZARET  с “ Is this love“ на WHITE SNAKE