Nov 25, 2022, 6:31 PM

 Агнес 

  Prose » Narratives
1023 0 0
Multi-part work
  •   1023 
    Prose » Narratives
  •   638 
    Prose
4 min reading
На А.Л.
Отломки странни от сърца човешки
затрупват бялата пустиня на листа..
Изтлява някъде човек с насмешка
над опустошената своя душа...
От известно време желанието да пише не му даваше покой. Не една нощ, любимото му време за писане, сядаше да споделя с белия лист, но все безуспешно. Ненапразно го бе нарекъл „бял бизон“. Листът, като това величествено животно, повиташе безпощадно всяка идея.
Вечерта заваля и излезе да се разходи. Винаги го правеше с ръце в джобовете и без чадър, оставяйки лицето си на гальовните, раждащи живот, дъждовни капки.
Скоро се озова пред „смеещото се камъче“. Любопитните ще го открият в Градската градина между Народния театър „Иван Вазов“ и Художествената галерия. Много от минувачите, погълнати от ежедневни грижи, на го забелязваха. Но усмихнатото камъче го зареждаше с положително настроение. И дори с идеи.
Случи се и тази вечер. Настъпващата тъмнина прегърна улиците и запали, като лъч на Коледна надежда, прозорците по домовете. Прибрал се вкъщи, почти ведн ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

» next part...

© Вили Тодоров All rights reserved.

Random works
: ??:??