4 min reading
На А.Л.
Отломки странни от сърца човешки
затрупват бялата пустиня на листа..
Изтлява някъде човек с насмешка
над опустошената своя душа...
От известно време желанието да пише не му даваше покой. Не една нощ, любимото му време за писане, сядаше да споделя с белия лист, но все безуспешно. Ненапразно го бе нарекъл „бял бизон“. Листът, като това величествено животно, повиташе безпощадно всяка идея.
Вечерта заваля и излезе да се разходи. Винаги го правеше с ръце в джобовете и без чадър, оставяйки лицето си на гальовните, раждащи живот, дъждовни капки.
Скоро се озова пред „смеещото се камъче“. Любопитните ще го открият в Градската градина между Народния театър „Иван Вазов“ и Художествената галерия. Много от минувачите, погълнати от ежедневни грижи, на го забелязваха. Но усмихнатото камъче го зареждаше с положително настроение. И дори с идеи.
Случи се и тази вечер. Настъпващата тъмнина прегърна улиците и запали, като лъч на Коледна надежда, прозорците по домовете. Прибрал се вкъщи, почти ведн ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up