Навън вали. Искаш ли да ти разкажа приказката за дъжда?! Не си мисли, че това е само благодат, която напоява майката земя. Всяка капка от него е съблякла дъгата и всяка носи в себе си нечия съдба. Ах, дъждът... Появява се, за да скрие нашите сълзи, да измие тъгата горчива, когато майката се сбогува с чедото си, когато две души се срещат, за да си кажат "Край!". Ах, дъждът... А след него остават само незаличимите спомени. Боли, когато в нас вали. Когато се лутаме в пространство от лъжи и раздели и не знаем кога ще утихне дъждът. Тъгата е като страшна стихия, която ни разпръсква на хиляди парченца и разбива на прах нашето щастие. Виждаш ли капките дъжд по стъклата на прозорците? Това не са просто капки, а нечии сълзи, които бавно се стичат и мокрят лицето. С трепетно очакване искаме да видим дъгата - многоцветният символ, който предвещава края на мъката и поставя поредното начало на нашия живот. Разбра ли вече, че дъждът е наш приятел?! Ах, дъждът... Помага ни да запазим в тайна тежкото си бреме. И вече знай, че когато вали, някой страда по изгубеното щастие.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.