Ах, морето!
И това лято се разминах с морето. За причините не ми се говори. Еeх, доброто старо време... Няма да забравя август на 82-ра. По случай дипломирането аз и сестра ми получихме подарък - карта за море в Китен. Попаднахме на страхотна компания – все млади и навити хора от София. То не бяха щури купони на нощния плаж, то не бяха емоции... Един ден Жоро (зевзекът на компанията) ни помоли да го придружим до отсрещния бряг за миди. Като наближихме, пред изумения ми поглед лъсна голият червен задник на загорял мъжага. Явно, преди се беше пекъл по бански и сега имаше маймунско дупе. Не е ли това поредното доказателство за произхода на мъжа? Двама снажни немци сладко си бъбреха с красива мургава дама с тяло на Beyonсe. И всичките – ДИБИДЮС голи! Не, не беше мираж, а нудистки плаж. След първоначалния шок изпитахме известно неудобство, че само ние сме облечени. Алтернативите бяха две: или да се съблечем, или да напуснем това общество. За щастие, Жоро бързо се върна и по пътя през смях ни призна, че умирал от любопитство да види физиономиите ни.
Спомням си как в Синеморец едва не си го отнесох пред една сергия за полускъпоценни камъни. След като се осведомих кои са камъните на зодията ми, любезно си поисках... диаманти. Продавачката се опули: „Госпожо, ако продавах диаманти, тук щеше да ме пази цял кордон от полицаи!” Окончателно сгафих, когато поисках гаранция, че цирконият не е най-обикновено стъкло. Мъжът до нея с вид на класическа мутра изръмжа нещо и застрашително пристъпи към мен, но сестра ми ме грабна и се отдалечихме по най-бързия начин. Леле, колко невежа съм била! Днес мога да ви изнеса цяла лекция на тази тема.
Едно лято с братовчедка ми от Разградско се засякохме на „Златни пясъци”. Беше много изненадана, че возенето с каруца за чужденците e голяма атракция. По този повод се закани: „Ще видят те – още утре ще докарам мулето от село и ще напълня цяла каруца с царевица. Такъв бизнес ще завъртя, че...” Голям смях падна!
Била съм и в Ахтопол на бунгало. Там пък ми досаждаше един обожател, от когото все се криех, но без успех. В Ахтопол има само две успоредни улици – ако не на едната, то непременно се засичахме на другата. Като за капак се движех с екзотична тениска, на която светеше огромен жираф, та се виждах от два километра. Скрий се, ако можеш!
Ама и аз съм една... За какво ми е море, като си имаме такъв хубав язовир с плаж, атрактивни заведения и бунгала. Пълен кеф! Взимам си моливчето с тетрадката и още утре заминавам на „море”. Пожелайте ми приятни емоции!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вилдан Сефер Всички права запазени
Tzeluvki ot men i uspeshen den!