Ах, тези деца!
х х х
– Чета литературен вестник, а Кирил играе някакви свои игри. Става му скучно и ето го пред мен:
– Лельо, чети ми и на мене!
– Добре, нека свърша този текст и ще ти прочета нещо и на тебе.
– Не, чети ми от твоя вестник!
– Но той е за големи и ти нищо няма да разбереш.
– А ти ми чети!
– Тогава слушай: "Българо-австрийските литературни връзки
започват още преди Освобождението...".
– Възки, да, възки. Добье. Чети ми още!
– Прочитам още две изречения.
– Добье, стига!
Доволен е, че нещо е разбрал. По това време го учехме да си връзва връзките на обувките.
х х х
След няколко дни отново чета за себе си, а той пак играе. По едно време пак застава пред мен:
– Лельо, чети ми!
– Но това е книга на немски език.
– Нищо, ти ми чети!
Прочитам няколко изречения на немски, защото ми става любопитно как ще реагира този път. Той слуша много съсредоточено, събрал веждите от старание да разбере нещо. После дръпва книгата от ръцете ми и много сериозна започва да чете:
– Ажи дози туе ники ончи каде прози...
Явно така му е звучало прочетеното от мен. Връчва ми книгата със самочувствието: "Ето, че и аз мога да чета като тебе."
–
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Всички права запазени
