Ах, тези деца! - 7
Продавачът в кварталния магазин използваше затишието, за да попълни разредените стоки по рафтовете.
Звънчето на вратата сигнализира за клиент. Влязоха млада жена и около три-годишно момиченцe. Детето подскачаше около нея и нещо я уговаряше, а тя кимаше с усмивка.
Когато след малко застанаха пред касата, жената извади от кошницата един хляб, кофичка
кисело мляко, два пакета бисквити, масло и бурканче лютеница. Детето я побутна нетърпеливо.
- О, да, и едни чупки.
- Не разбрах.
- Едни чупки... не, пакетче солети. Извинете ме, дъщеря ми ги нарича чупки и ние така сме свикнали вкъщи с това име, че аз за кой ли път бъркам. Дайте ни едни солети! Не ги намерих на рафта, а ето там имате.
- Приготвил съм ги, но не успях да ги поставя на мястото им. Заповядай, дете, чупките! Много е хубаво името, с което ги наричаш. Много им подхожда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Всички права запазени
